“Не се смей.” – Рекламна агенция Doyle Dane Bernbach, 1959
Дори и да не си ходил на запад, достатъчно е един път да попаднеш в ускорителя за елементарни частици, познат още като Люлинския тунел, за да си отбележиш на ум, че Западът е пълен с бързи Голфове. И това изглежда се простира извън софийския запад. „Колата на народа“ доминира отвъд „Голф щрасе“, отвъд Перник, даже оттатък границата на „Страната с най-стабилната банкова система“. Натам всичко си е същото – концентрацията на Голфовете си се запазва, само годината на производство и лъскавостта им расте.
Оказва се, че при скоро проведена анкета между англичаните, най-желаният от тях автомобил е VW. Следват BMW и Аudi – ни помен от исконно Британските марки като Rover, Aston Martin и прочие.
Почесват се англичаните и се чудят „Къде сбъркахме?!“. От един от най-големите производители на автомобили през 50-те, самозабравилата се Британска империя се превръща в един от най-крупните вносители на немски автомобили през XXI век. През това време Германия (или поне тази част от нея, имала щастието да няма нищо общо с така креативната и до ден днешен мадър Russia) от най-големия кратер в Европа се превръща в автомобилен износител номер 1.
Днес е тъжен ден. Apple оповести смъртта на Стив Джобс.Човекът, признат като една от най-влиятелните личности (ако не и най-влиятелната) в ИТ индустрията.
Човекът, който революционализира редица направления в технолгиите.Човекът, който даде компютри на домовете ни.
Човекът, който ни даде iPod, iPad, iPhone, базираният на прозорци интерфейс, типографията на компютърния екран и още какво ли не.
Човекът, направил възможно съществуването на студиото Pixar (серията “Toy Story”, “Finding Nemo”, “Monsters, Inc.”, “WALL-E”, “The Incredibles”, “Up” и др.).
Човекът, който създаде Apple. Два пъти. Веднъж преди да бъде изгонен от собствената си компания и веднъж след като я възкреси от пепелта до най-голямата и богата компания в света.
Човекът, който даде на ИТ-индустрията истинския, традиционен дизайн, който така й липсваше.
Човекът, който остави следа, която ще влияе на начина, по който живеем десетилетия наред.
Човекът, който вдъхнови и ще продължава да вдъхновява милиони.
Човекът, за жалост… отново бе победен от рака.
За да си припомним Човека Стив Джобс, ще кача едно изключително вдъхновяващо негово обръщение, с което лично аз ще го помня винаги. В това обръщение той споделя разсъжденията си за живота и смъртта. Препоръчвам на всеки, който по някаква причина не го е гледал, да го направи.
А ето и незабравимата реклама на Apple, в която смятам, че той заслужаваше участие приживе:Почивай в мир, Стив! Делото ти ще се помни!
Сега остава да се молим, някой ден в ИТ индустрията да се повтори такъв титаничен гений … Или по-добре да е в медицината?
“В трафика на София, ако не можеш да псуваш, ще умреш от сърце” – така ми каза един мой приятел, когато преди години тъкмо бях станал шофьор. И сигурно е бил прав – на всеки понякога му прелива чашата и си отпуска душата на воля. В тези моменти на отсрещния не му е нужен специализиран курс по разчитане на говор от устни, за да разгадае какво му изпращаме с така експресивната си физиономия. С други думи, повечето от нас, потопени в трафика на милата ни столицата, рано или късно се превръщат в някаква налудничава смесица между Шумахер и Стоичков.
И ето тук идва ролята на Google. Световният интернет гигант, с огромните си приходи и съответните им възможности, се залавя да революционализира автомобилния сектор. И не с друго, а с роботизиран автомобил, който шофира сам – разпознава улици и препятствия, завива, ускорява, спира. При това доста добре. Долните два видеоклипа ще ви дадат по-добра представа от описанията ми, за това най-добре ги прегледайте, а след това ще поразсъжвам над всичко това, без да пропусна да се превърна в олицетворение на всемирния скепсис.
Преди няколко дни Теди Москов бил поканен в сутрешния блок на bTV, за да говори за новия си спектакъл „Възгледите на един пън“. На въпроса на водещите „Как един човек може да се превърне в пън?“, той отговорил директно – „Много лесно – като гледа по цял ден bTV”.
Моите наблюдения до голяма степен съвпадат с това изказване:
Телевизията бавно, но сигурно превръща хората в депресирани пънове. Новините ни заливат с гадости, над които нямаме контрол. Положителните неща се игнорират… явно някой има интерес да е така.
В същото време интернет е чудесна алтернатива на телевизията – почти всичко, което би могло да ви интересува е достъпно под една или друга форма онлайн. (Без предаването на Васа Ганчева и „Бразди“. Предполагам, че и двамата им зрителя в момента са много разочаровани, но това е положението) И всичко това, без ултра-противната леля Мария да ви разказва за нейното пране през 30% от времето.
Ето защо в тази статия ви предлагам нещо различно…
Винаги ме обзема невероятно чувство когато вляза в магазин „за 1 лев”. Сякаш влизам в друга галактика, пълна с непознати, често опасни, но привлекателно блещукащи неща. Духът ми за откривателство и приключения веднага се събужда и започвам да разглеждам предмети, които не съм и предполагал, че биха могли да съществуват. Подозирам, че успехът на тези магазини разчита до голяма степен на малкия космонавт-изследовател, дремещ във всеки от нас. Та не е ли бабата, тръгнала да намери възможно най-съмнителните прибори за хранене в „единия лев”, своеобразен сървайвър – аналог на всеядния и всепреживяващия Беар Грилс от „Оцеляване на предела” по Discovery Channel?
С други думи… ”Нищо не променя детето така, както космосът и магазинът за един лев”… и каките. Но това е друга тема.
Това, което за много от вас може би няма да се окаже новина е, че магазините за един лев си имат онлайн еквивалент, а именно http://www.dealextreme.com – разположен в центъра на сърцето на източника на всички евтини благини – Хонконг. Въпросният магазин доставя абсолютно безплатно до всяка точка на света (да, дори и точката, върху която седите в момента) всякакви евтини джаджи – от ключодържатели и лазери, с които бихте могли да ослепите средно голям камък, през калъфки за телефони, дребна електроника, и каквото-се-сетите още.
Естествено и аз паднах в плен на желанието да си поръчам нещо от там. Къде, за да „пробвам” безплатната доставка (е, безплатна е, как ще пропусна) къде, за да задоволя личния ми дремещ космонавт. И така, ще ви представя днес една сензация – най-малкият соларно-задвижван автомобил в света.
Огромна е. Don’t swallow.
Както виждате, това е една миниатюрна слънчева батерия с колелца. Минимализъм в действие. И освен това е “еко”. Сега въпросът, който, предполагам, вълнува всички, които са издържали до тук:
„Добре, това изобщо работи ли?”
Краткият отговор е „И да, и не”. Понеже сега няма много силна естествена слънчева светлина, реших да импровизирам с изкуствени източници. Това, което открих опитвайки се да подкарам количката за първи път е, че бялата LED светлина, независимо колко силна и съсредоточена е, изглежда не влияе изобщо на батерията. За сметка на това, жълтата светлина от old-school 100-ватовите крушки „с нажежаема жичка” (вече забранени), се оказа, че върши добра работа. Нужно е, обаче, да се приближи доста такъв източник до соларното панелче и количката тръгва… напред и то доста бързо. Изключително просто, но забавно. И те кара да си мислиш „До къде стигнаха техонологиите, щом за общо 3 лв тази количка достига до мен от Хонгконг?”.
Ето и едно видео (не е правено от мен) на същата количка в действие:
И така, давайте от време на време свобода на своя вътрешен изследовател и гледайте да не се отровите! Приятно пазаруване! Ако имате въпроси, от къде, как, колко и какво, питайте в коментарите – не изискват регистрация! Мненията ви също са важни за мен 🙂
Edit: Лина ме подсети, че съществува и хлебарка със соларно задвижване. Производството вече е надминало и най-лудите ни идеи 🙂
Mail Абонамент
