Trollsday

Миналото лято бях повлечен от каузата „Да подкрепим българското кино” и гледах “Мисия Лондон”. Не останах разочарован. Затова нямах възражения, когато вчера ме повлякоха на премиерата на новия български филм “Love.net”. Все пак, бях чел ревютата на Пламен за “Стъпки в пясъка” и „TILT” и не се съпротивлявах особено.

Повечето от вас са чули за “Love.net” благодарение на агресивната му реклама по киносалоните в предишните няколко месеца. Всъщност, кампанията бе толкова натрапчива, че много хора решиха, че дори интернет-феноменът Доби е част от нея. Това звучи абсурдно, защото във филма няма нито “Снежанка”, нито салфетки. Според мен, обаче, Доби би се почувствала обидена от подобна асоциация след като изгледа филма. Защо смятам така, ще научите от следващите редове.

„Love.net” има интересна съдба. Замислен през 2004г., проектът печели субсидия чак през 2007г. от Националния филмов център. В продължение на 2 месеца в сайт за запознанства е отправено предизвикателството да се изпращат интересни интернет истории от потребителите. Получени са хиляди, които доказват на сценаристите, че замислените от тях истории наистина се случват често. Но, стига толкова предистория.

Виж пълната статия »

Сядам, пускам музиката, колкото нежно да стимулира съзнанието ми и кротко се отпускам в обятията на писателските музи, с надеждата, че и този път ще бъдат благосклонни към моите занимания.

Слагайки края на стабилното прекъсване след предишната статия, ще направя завръщане с едно двойно филмово ревю. Защо двойно? Най-вече, защото тези филми имат някои основни общи черти – и двата имат драматично-романтичен привкус, и в двата има и комедия, и в двата действието се развива в сходни исторически периоди… и… ъъ… и двата са… български.

Само преди няколко години, краят на горното изречение би ви се сторил скандално перверзен. Навярно щяхте да спрете да четете точно там и щяхте да се захванете с правенето на нещо по-интересно и неналудничаво – например да шиете гоблен на тъмно, носейки брезентови ръкавици с два пръста.

Но ето, че все още сте тук – значи нещо се е променило…

Сигурно сте гледали “Светът е голям…” или “Мисия Лондон”, или “Източни пиеси”? Това бяха страхотни съвременни български (или поне със стабилно българско участие) филми, които останаха в сърцата на много хора и ни дадоха надежда, че киното ни не е безвъзвратно изгубено.

Въпросът сега е, дали новите две заглавия си заслужават гледането поне толкова колкото гореспоменатите. Отговорът е в редовете по-долу… Виж пълната статия »

Донякъде по традиция, декември не предлага кой знае колко впечатляващи заглавия на големия екран. Тази година не бе изключение – няколко пъти се отказвах от киното в полза на други забавления (не се смейте ехидно), не толкова защото не ми се гледат филми, колкото заради това, че така и нищо не успя да се пребори с прагматично-избиращото ми съзнание.

По средата на празниците, обаче – на 22 декември в програмата изневиделица се появи „Запознай се с малките“. Ето нещо, което исках да гледам! В тази статия ще направя кратко ревю на филма, без да разкривам сюжета, като възнамерявам да хвърля и щипка “Пламен” на цялото нещо.

„Запознай се с малките“ (“Little Fockers”) се явява трета част на добре познатата на всички поредица „Meet the Parents” и „Meet the Fockers”. В нея се запознаваме с двете деца на вече женените семейство Focker.

Не е пресилено да се каже, че първите две части бяха най-смешните семейни комедии на изминалото десетилетие. Изключителният актьорски състав – Робърт Де Ниро, Бен Стилър, Оуен Уилсън (помните “Wedding Crashers”, нали?), а във втората част и Дъстин Хофман, и Барбара Стрейзънд – сам по себе си бе причина тези два филма да се превърнат в невероятен хит.

Естествено, идва въпросът – достойно продължение ли е тази част и заслужава ли си да си давате парите, за да я гледате? Виж пълната статия »

Ето, че дойде отново момент да пиша за впечатленията си от гледан на кино филм… За съжаление този път киносалонът се яви по-скоро пречка отколкото приятното място, осигуряващо перфектно изживяване. Но всичко по реда си…

Противно на очакванията ми, преводът на заглавието на този филм от английски (“Easy A” – буквално преведено – “Лесна Шестица”) всъщност си е доста адекватен. Това, обаче, човек разбира едва когато гледа филма.

“Easy A” е типичната щатска тийнейджърска комедия с една идея повече дълбочина от средното.

Основната тематика, естествено и очаквано, е сексът – първият път, свързаните с това лъжи и слухове в гимназията, колко е трудно да си аутсайдер от всякакъв вид, как често нещата не са такива каквито изглеждат отвън. В сюжета доста сериозна част заема и един нюанс, засягащ криворазбраната религиозност и в тази връзка ограниченост и консервативност на една голяма част от обществото в САЩ – проблеми, които, май повече за добро, отколкото за лошо, у нас са абсолютно неактуални. Виж пълната статия »

Ако сте от хората, били в съзнание през 90-те години, няма начин да не помните предаването-явление “Улицата”.

Владимир Пенев и Иван Петрушинов в "Животно на трона"

В него изгряха цяло поколение талантливи комедийни актьори (днес, по-актуални от всякога) – Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев (превърнал тогавашния импровизиран скеч за “даскала -дърводелец”, в най-търсеното театрално представление в последните няколко години – моноспектакълът “За народното творчетство”).

Защо започвам с “Улицата”? От една страна, защото зад “Улицата” и зад “Животно на трона” седи един и същ човек. Дори и да не сте чували за него, той със сигурност е допринесъл поне един път да се смеете до сълзи. Става дума за  режисьора Теди Москов, който отбеляза своя 50-годишен юбилей на 7ми октомври тази година. За мен, обаче, паралелът между “Улицата” и “Животно на трона” е уместен, не само заради него. Сигурен съм, че и вие самите ще намерите сходствата, четейки нататък.

“Животно на трона” по Карло Гоци е изключително динамична постановка, която не спира да обстрелва зрителя с различни смешно-тъжни, често абсурдни сцени, които незнайно как, накрая все пак остават свързани помежду си. Сюжетът – амбиция за власт, покрай нея – любов – далечна връзка с “Кралят Елен” на Карло Гоци. Стилът е Комедия дел арте – накратко, (за незапознатите – като мен, преди да прочета малко по въпроса) това е жанр, възникнал през XVI век в Италия, в който сценарият е само условен, а актьорите най-вече импровизират.

Представлението продължава два часа и успя да държи непрестанно вниманието ми. Донякъде с динамичността си, донякъде със смеха, а често и с “търсенето на смисъла”, в което бе ангажирана както публиката, така и героите. Естествено, наред с всичко позитивно, в постановката фигурираше и обичайната, профилактична доза вулгарност.

Останах впечатлен от наистина различните и въздействащи похвати и изразни средства, използвани на сцената: размяна на гласове; рисуване върху хартиени пана, върху сенките на актьорите; посттоянна намеса от “хората, под черта” – два страхотни персонажа, които се включваха от време на време с невероятно смешни тълкувания на сцените, които наблюдавахме.

Играта на актьорите в това представление е чудесна – най-силно впечатление ми направиха Иван Петрушинов и Владимир Пенев (впрочем вторият, прави не по-малко добра, макар и второстепенна, роля и в шедьовъра “Приятнострашно” в театър 199).

Ако ви се гледа нещо забавно и различно, ако ви липсва “Улицата”, това е постановка, която бих ви препоръчал.

И тръгвайки си леко объркани и с широка усмивка на уста от театъра, да не вземете да повярвате на твърденията на героите, че представлението “няма смисъл”. Нали знаете – смисълът обикновено гледа да избяга, но ние винаги го търсим, защото ни е нужен и защото знаем, че е някъде там.

„Животно на трона“ по Карло Гоци

Постановка: Теди Москов

Участват: Владимир Пенев, Светлана Янчева, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Пенко Господинов, Емил Котев, Христина Караиванова, Евгени Будинов

Малък градски театър „Зад канала“