Trollsday

Протестиращи, обградили парламента в Кайро на 25.01.2011

В началото бе… Facebook

Всеки вече е чул малко или много за събитията, които разтърсват в момента Египет. Вдъхновени от развитието на нещата  в Тунис, хората в Египет се обединиха и поискаха да свалят диктатурата на Хосни Мубарак, който е президент на страната от вече… 30 години.

Тук нещата, обаче, обещаваха да са доста по-сложни. Египет разполага с добре въоръжени и тренирани полицейски сили. Всъщност, основните кариерни пътища за огромна част от египетските мъже представляват служба в полицията или служба в армията. От друга страна дисидентите в тази страна от десетилетия насам биват системно преследвани и затваряни, което прави организацията на протести изключително трудно начинание.

До сега всичко изглеждаше непоклатимо, но господин Мубарак пропусна един важен момент. Вече не е 1981 година, хората имат достъп до Интернет и могат да комуникират помежду си много по-лесно. Когато новините по телевизията редовно включват думите “wikileaks”, ”google” и “facebook”, си длъжен да си дадеш сметка, че се намираш в началото на един много по-различен свят. Свят, който ще те изхвърли, ако не се съобразиш с неговите нови канони. В този ред на мисли не е никаква изненада, че египетската революция започна от една Facebook група (и, НЕ, не става дума за групата “Най мразим селски пръчки и леопардови щампи“).

И така, ето, че стотици хиляди египтяни излязоха да протестират организирано по улици и площади и нещата бързо започнаха да излизат извън контрол.

Виж пълната статия »

Джулиан Асандж на корицата на новия брой на сп. Time

“Ако от Интернет наистина зависеше нещо, отдавна вече да е забранен.“

Е, дами и господа, както ви споменах преди две седмици – от интернет започнаха да зависят доста повече неща. Събитията със случая Wikileaks, се развиха изключително бързо и любопитно от тогава до днес. За това с тази статия ще се опитам да направя един кратък обзор, който показва общата картина на проблема, така както го виждам аз.

Призиви за убийство, заплахи, легални обвинения и арест

Започвам с любопитен факт. През 1935 г. Един немец на име Карл фон Осиецки, получава Нобеловата награда за мир за това, че „изпортва“ Германия, че нарушава договора от Версай, възстановявайки своята военна авиация и тренирайки пилоти. Явно нещата през последните 75 години са се променили доста и май не е към добро…

Виж пълната статия »

От днес (28 ноември 2010) официално живеем в един по-различен свят. Благодарение на интернет и съвременните медии, за първи път световната дипломация е в толкова деликатно положение и то в относително мирни времена. След световната икономическа криза, пригответе се за нова любима на медиите фраза – “световна дипломатическа криза”.

Зад всичко това стои Wikileaks – международна медийна организация с некомерсиална цел, родена в края на 2006-та година. От тогава до сега тя се занимава със събирането и разпространението на “изтекла” секретна информация. Веднъж появила се в интернет, информацията се разпространява светкавично, а копията й растат лавинообразно с помощта на торентите.

През юли тази година Wikileaks разпространиха близо 77 000 секретни документа за войната в Афганистан. През октомври последваха 400 000 документа за Иракската война. Всичката тази информация доведе до шокиращи разкрития, които сега няма да изброявам, защото от една страна са вече публично достъпни, а от друга и без това (колкото и налудничаво да звучи) този блог вече един път беше браузнат от клиент, рефериран от вътрешна за cia.gov (разбирайте ЦРУ) страница.

Новото “издание” на Wikileaks (от днес), съдържа голямо количество от секретната комуникация на щатската дипломация и за добро или за лошо, мисля, че ще бъде най-значимото до момента. Докато пиша това, световните агенции вече пускат новините със скандалните разкрития. Информацията показва истинската външна политика на САЩ – пиперлива комуникация на дипломатите с държавните глави на други страни, както и интересни определения на техните личности. Не е пропуснато и отношението на САЩ към управляващите в нашата съседка Турция. Но няма да ви преразказвам нещата, тъй като така или иначе медиите ще ви продънят главите с това в следващите дни.

Причината да пиша тази статия не е, че особено много ме вълнуват САЩ, тяхната политика или изобщо политиката. Не ме интересува чак толкова и въпросът кой точно би могъл да има интерес от това, което се случи.

Интересно ми е друго…

Виж пълната статия »