Mail Абонамент
Една (К)нига, която определено си заслужава.
Малко хора знаят за това, но преди вече повече от пет години животът ми премина през един бурен период, който спокойно може да се бори за сюжет на латиноамерикански сериал… или поне турски.
Накратко казано – първа голяма любов – тя замина за САЩ с нулева вероятност да се завърне перманентно в обозримото бъдеще. Аз пък – влюбен до лудост – търсех начин да уча в САЩ, да отида някак си там. Бях подал документи за лотарията „зелена карта“ за втора поредна година и чаках без да спирам да мисля върху варианти за бягство… „Луда работа“ – мисля си сега, но пък и не съжалявам – подобни емоции са дрога за душата, а и тогава всичко това изглеждаше като единствения начин да бъда наистина щастлив.
Връзката, обаче, си имаше своите трески за дялане, дистанцията катализира проблемите и нещата сравнително бързо отидоха на кино. Същевременно моят живот тук пое по нова пътека – намерих добра работа, започнах висшето си образование в университета и най-важното – тъкмо се запознах с жената (надявах се) на живота си.
Всичко се подреждаше чудесно, болката отминаваше бързо, отмивана от мощните вълни на силните чувства и усещания, породени от новите хора и събития. Докато един ден не получих едно пощенско известие – отидох в пощенския клон и там ми дадоха един грамаден пощенски плик. Познайте… Бях спечелил зелена карта!
