Trollsday

Сядам, пускам музиката, колкото нежно да стимулира съзнанието ми и кротко се отпускам в обятията на писателските музи, с надеждата, че и този път ще бъдат благосклонни към моите занимания.

Слагайки края на стабилното прекъсване след предишната статия, ще направя завръщане с едно двойно филмово ревю. Защо двойно? Най-вече, защото тези филми имат някои основни общи черти – и двата имат драматично-романтичен привкус, и в двата има и комедия, и в двата действието се развива в сходни исторически периоди… и… ъъ… и двата са… български.

Само преди няколко години, краят на горното изречение би ви се сторил скандално перверзен. Навярно щяхте да спрете да четете точно там и щяхте да се захванете с правенето на нещо по-интересно и неналудничаво – например да шиете гоблен на тъмно, носейки брезентови ръкавици с два пръста.

Но ето, че все още сте тук – значи нещо се е променило…

Сигурно сте гледали “Светът е голям…” или “Мисия Лондон”, или “Източни пиеси”? Това бяха страхотни съвременни български (или поне със стабилно българско участие) филми, които останаха в сърцата на много хора и ни дадоха надежда, че киното ни не е безвъзвратно изгубено.

Въпросът сега е, дали новите две заглавия си заслужават гледането поне толкова колкото гореспоменатите. Отговорът е в редовете по-долу… Виж пълния текст »

Предупреждение: Извинявам се предварително на всички роботи, четящи тази статия.

Роботиката и изкуственият интелект напредват все повече и броят на приложенията им в практиката нараства неумолимо с всеки изминал ден. Технологичните geek-ове се вдъхновяват от прогреса в тази област и постоянно майсторят нови начини за улесняване на своето ежедневие.

Сега ще ви запозная с невероятните резултати, постигнати от роботите в автоматичното пръскане на кетчуп. Технологията тук е проста – количка с дистанционно управление и касета с въглероден диоксид за създаване на налягане в опаковката с кетчуп. Без излишни приказки, вижте тези два видеоклипа и станете свидетели на съвършенството! Виж пълния текст »

Салвадор Дали

Преди вече повече от 10 години учех в паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство. Въпреки това, в никакъв случай не мога да кажа, че съм се научил да рисувам кой знае колко добре. По-скоро успях да разбера основните практически аксиоми на перспективата, смесването на цветовете, светлосенките, както и интересните особености на човешкото лице. При всяко положение, обаче, този период в живота ми изигра определена роля, създавайки в мен усещане за респект към творците на изкуство. От собствен опит знам, че не е лесно да създадеш “от нищо, нещо”. А да дадеш душа и послание на това нещо, да създадеш магията, която кара хората да го преживеят, е изключително постижение, което далеч не се отдава на всеки.

В този ред на мисли, реших да ви запозная с моя любим художник и да ви кажа за две изложби на негови творби, които текат в момента.

Някои го обичат, други го ненавиждат. За едни той е абсолютен гений, за други – поредната комерсиална поп-звезда, а за трети той е просто един луд. Истината не обича да е очевидна и универсална, за това всеки трябва да я открие за себе си. Това е моята интерпретация…

Виж пълния текст »

Донякъде по традиция, декември не предлага кой знае колко впечатляващи заглавия на големия екран. Тази година не бе изключение – няколко пъти се отказвах от киното в полза на други забавления (не се смейте ехидно), не толкова защото не ми се гледат филми, колкото заради това, че така и нищо не успя да се пребори с прагматично-избиращото ми съзнание.

По средата на празниците, обаче – на 22 декември в програмата изневиделица се появи „Запознай се с малките“. Ето нещо, което исках да гледам! В тази статия ще направя кратко ревю на филма, без да разкривам сюжета, като възнамерявам да хвърля и щипка “Пламен” на цялото нещо.

„Запознай се с малките“ (“Little Fockers”) се явява трета част на добре познатата на всички поредица „Meet the Parents” и „Meet the Fockers”. В нея се запознаваме с двете деца на вече женените семейство Focker.

Не е пресилено да се каже, че първите две части бяха най-смешните семейни комедии на изминалото десетилетие. Изключителният актьорски състав – Робърт Де Ниро, Бен Стилър, Оуен Уилсън (помните “Wedding Crashers”, нали?), а във втората част и Дъстин Хофман, и Барбара Стрейзънд – сам по себе си бе причина тези два филма да се превърнат в невероятен хит.

Естествено, идва въпросът – достойно продължение ли е тази част и заслужава ли си да си давате парите, за да я гледате? Виж пълния текст »

Винаги съм изпитвал дълбок респект към хората, които имат смелостта да следват мечтите си и събират куража да започнат от нула, за да правят това, което обичат. Животът е твърде кратък, за да правиш нещо, което не ти е на сърцето, а и човек създава най-красивите си творения, само когато обича истински това, с което се занимава.

Ето защо в тази статия ще ви запозная с една моя талантлива приятелка – Рали. Рали, от малка учи рисуване, преди няколко години завършва графичен дизайн, работи по специалността си, а после става майка на две момиченца и излиза в майчинство. По време на това майчинство, започва да отделя и повече време на едно ново свое хоби – да създава ръчно изработени картички. Постепенно нещата, които прави тръгват от ръка на ръка, уста на уста, блог на блог и хобито й се превръща в нейната мечтана работа. Дори от предаването на bTV “Денят е прекрасен” научават за нея и я канят като гост.

Днес Рали си има собствено интернет-магазинче, в което предлага своите уникални произведения на изкуството, изработени специално за всеки повод. Освен картички, тя създава и тефтери, сватбени албуми, покани.

Често се е случвало да подаряваме на наши приятели и роднини някое от нейните творения и мисля, че не е имало случай да не попитат “от къде я намерихте тази картичка!?”, а картичките после стоят изложени в домовете им, като ценни експонати.

В нашето време на синтентика и конфекция, в което блажено царува негово величество Фотошоп, това е моето предложение за едно истински аналогово допълнение към вашите подаръци. Изненадайте близките си с уникално парченце изкуство, създадено с много обич.

И не забравяйте най-важното –  не си забранявайте да правите нещата, които ви карат да “тиктакате”, каквото и да ви струва това.

Ако ви е станало интересно вижте:

Магазинчето на Рали

Блогът на Рали (от който, ако сте ентусиасти, можете да се научите как да си направите сами някоя “майсторийка”)

Гостуването й в “Денят е прекрасен” на bTV

Една (К)нига, която определено си заслужава.

Малко хора знаят за това, но преди вече повече от пет години животът ми премина през един бурен период, който спокойно може да се бори за сюжет на латиноамерикански сериал… или поне турски.

Накратко казано – първа голяма любов – тя  замина за САЩ с нулева вероятност да се завърне перманентно в обозримото бъдеще. Аз пък – влюбен до лудост – търсех начин да уча в САЩ, да отида някак си там. Бях подал документи за лотарията „зелена карта“ за втора поредна година и чаках без да спирам да мисля върху варианти за бягство… „Луда работа“ – мисля си сега, но пък и не съжалявам – подобни емоции са дрога за душата, а и тогава всичко това изглеждаше като единствения начин да бъда наистина щастлив.

Връзката, обаче, си имаше своите трески за дялане, дистанцията катализира проблемите и нещата сравнително бързо отидоха на кино. Същевременно моят живот тук пое по нова пътека – намерих добра работа, започнах висшето си образование в университета и най-важното – тъкмо се запознах с жената (надявах се) на живота си.

Всичко се подреждаше чудесно, болката отминаваше бързо, отмивана от мощните вълни на силните чувства и усещания, породени от новите хора и събития. Докато един ден не получих едно пощенско известие – отидох в пощенския клон и там ми дадоха един грамаден пощенски плик. Познайте… Бях спечелил зелена карта!

Виж пълния текст »