Миналото лято бях повлечен от каузата „Да подкрепим българското кино” и гледах “Мисия Лондон”. Не останах разочарован. Затова нямах възражения, когато вчера ме повлякоха на премиерата на новия български филм “Love.net”. Все пак, бях чел ревютата на Пламен за “Стъпки в пясъка” и „TILT” и не се съпротивлявах особено.

Повечето от вас са чули за “Love.net” благодарение на агресивната му реклама по киносалоните в предишните няколко месеца. Всъщност, кампанията бе толкова натрапчива, че много хора решиха, че дори интернет-феноменът Доби е част от нея. Това звучи абсурдно, защото във филма няма нито “Снежанка”, нито салфетки. Според мен, обаче, Доби би се почувствала обидена от подобна асоциация след като изгледа филма. Защо смятам така, ще научите от следващите редове.

„Love.net” има интересна съдба. Замислен през 2004г., проектът печели субсидия чак през 2007г. от Националния филмов център. В продължение на 2 месеца в сайт за запознанства е отправено предизвикателството да се изпращат интересни интернет истории от потребителите. Получени са хиляди, които доказват на сценаристите, че замислените от тях истории наистина се случват често. Но, стига толкова предистория.

Филмът проследява няколко сюжетни линии. Общото между тях е, че основно се развиват в сайтовете за запознанства. Началото е ударно – до 15тата минута зрителят е станал свидетел на бърза свалка и секс в тоалетната на случаен бар след реплика от страна на мъжа „Ако толкова бързо пиеш, няма да довършиш второто питие.” – “толкова смешно” – помислих си – “първият път, когато го чух толкова здраво се смях, че паднах от динозавъра си”. С две думи, oстанах зашеметен от остроумието, сексът не ме изненада. Спокойно, няма да спойлвам целия филм, но началото си заслужаваше няколко реда.

Като цяло в Love.net има 2-3 реплики (понеже съм решил, че критиката ми ще бъде умерена, с известна доза оптимизъм бих казал в крайна сметка, че са били 3), на които се смях от сърце. Истината е, че повечето диалози влизат в графата „малоумна псевдоостроумност” и съдържат реплики от по 6-10 букви.

Впечатление прави и стилът на филма. След модерните български филми през последните години, този сякаш е замислен 1995г. и е сниман 1998г. Стилистиката е същата – голи жени, секс, слабо съдържание, водеща до силно разочарование. Даже, очаквах в даден момент да изскочи Чочо Попйорданов и да пресъздаде някоя култова сцена от „Дунав мост”. Това някак си потопи устрема ми да подкрепя някой следващ български филм, преди да съм прочел научно издържано ревю от Пламен.

Ще отделя частица от вниманието си и на сюжетните линии. Те бяха няколко, но всяка от тях се характеризираше с лесна предвидимост и уви, не се отличаваше особено от останалите по завършек.

Може би щях да бъда склонен да определя филма като „не чак толкова сполучлив”, но се отказах. „Защо?”, биха попитали някои от вас учудено. Причината е проста – след края на филма останах с впечатлението, че съм присъствал на двучасов рекламен блок на “Нова телевизия”. Добре де, прекалявам. Щях да си го помисля, ако имаше продуктово позициониране на още 2-3 компании.

В крайна сметка останах разочарован и с висящия въпрос в главата „Аз какво направих току що – Подкрепих българското кино или подкрепих българския бизнес?” И ако трябваше просто да подкрепя българското кино, защо не бяха дали дарителска сметка?  Щях да си даря цената на билета без да дарявам и 2 часа от живота си.

Трейлър:

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

« »