Trollsday

“Ако от Интернет наистина зависеше нещо, отдавна вече да е забранен.“

Е, дами и господа, както ви споменах преди две седмици – от интернет започнаха да зависят доста повече неща. Събитията със случая Wikileaks, се развиха изключително бързо и любопитно от тогава до днес. За това с тази статия ще се опитам да направя един кратък обзор, който показва общата картина на проблема, така както го виждам аз.

Призиви за убийство, заплахи, легални обвинения и арест

Започвам с любопитен факт. През 1935 г. Един немец на име Карл фон Осиецки, получава Нобеловата награда за мир за това, че „изпортва“ Германия, че нарушава договора от Версай, възстановявайки своята военна авиация и тренирайки пилоти. Явно нещата през последните 75 години са се променили доста и май не е към добро…

Преди няколко дни, в интервю по Skype Джулиан Асандж, заяви, че наред с „нормалните“ заплахи за живота му, са започнали да се появяват и нови такива – за живота на децата му и тези на адвокатите на организацията.

На 30-ти ноември Том Фланаган, бивш мениджър на кампанията на министър-председателя на Канада (Стивън Харпър), заяви официално в телевизионен ефир (CBC), че Асандж трябва да бъде убит.

На 1-ви декември последва остро изказване от губернаторът на Аляска – Сара Пейлин (републиканска кандидатка за вице-президент на САЩ в кампанията от 2008), че Асандж трябва да бъде преследван и дирен, така както и Осама бин Ладен. Последва епичен отговор от twitter-a на Wikileaks: “Изказването на Пейлин, означава, че Асандж няма смисъл да се притеснява за поне десет години напред“.

Започнаха да валят официални обвинения към Асандж. Швеция поиска да го съди за сексуален тормоз, а Интерпол го сложиха в списъка най-издирваните хора в света. В крайна сметка на 7-ми, той се предаде доброволно на властите в Лондон, бе арестуван и му бе отказано пускане под гаранция. Едва на 14-ти декември бе му гарантирано освобождаване срещу сума от порядъка на 200000 паунда, но и до момента Асандж не е официално освободен.

През това време видни политици в САЩ се изказаха за процес срещу Асандж за държавна измяна, въпреки че той е австралийски гражданин, а не американски.

Кибератаки към Wikileaks

Още от момента, в който излязоха първите дипломатически телеграми, кибервойната започна. Wikileaks беше под DDoS атака, а от ICANN – организацията, която отговаря за домейните в интернет  (единствена и базирана в САЩ), спряха домейна wikileaks.org без официално да обявят причина за това.

На 1-ви декември Wikileaks опитаха да използват cloud услугата на Амазон с цел да избегнат атаките, но бяха изхвърлени от там още в същия ден.

В отговор организацията апелира за помощ към всички в интернет пространството и даде възможност всеки да направи копие на сайта wikileaks на собственото си хостинг пространство. Резултатът – 760 официални копия на сайта в рамките на 2 дни. Към 14 декември wikileaks има 2174 инстанции в интернет.

На 4-ти декември PayPal (Ebay) забраниха събирането на дарения за Wikileaks през тяхната услуга (докато в същото време, необяснимо, услугата остава непокътната за организации като новия Ку-клукс-клан). На 7-ми декември ги последваха и MasterCard, и Visa, които блокираха изцяло транзакциите на Wikileaks. Причините – отново повече от очевиден политически натиск.

Отделно и някаква си швейцарска банка спря сметката на Асандж (без да му блокира парите, просто му отказа своите услуги, но и без да даде адекватно обяснение на действията си).

Ответен удар – анонимният Интернет се самозащитава

В Интернет се вихри група, наречена от себе си и медиите Anonymous, центрирана около няколко сайта за анонимно споделяне на информация. Медийте си въобразяват, че тя е адски структурирана и организирана, но това не е истина. Истината е, че Anonymous е съвкупност от хора, които се обединяват около различни вълнуващи ги каузи – не рядко и абсолютно малоумни или шегаджийски – като това да манипулират така анкетата на сп. Time, че създателят на 4chan да излезе най-влиятелният човек в света, а първите букви от имената на всички кандидати в анкетата да се подредят по такъв начин, че да образуват нецензурен израз. Накратко, Anonymous не представлява нищо повече от мощта на недоволната, анонимна маса най-обикновени хора.

И така в отговор на агресията срещу Wikileaks, разярените Anonymous организираха поредица от DDoS атаки срещу „виновниците“ – първо го отнесе сайта на Шведската прокуратура, след това на въпросната швейцарска банка, блокирала сметките на Асандж. В последствие спряха сайтовете на Mastercard и Visa, а за известно време беше недостъпен и PayPal.

Поне от шведската хостинг компания на Wikileaks (свързана и с небезизвестната „Пиратска партия“ –„Piratpartiet“ – в Швеция) заявиха, че няма да прекратят услугата за Wikileaks, защото до момента те не са нарушили нито едно условие на своя договор.

Заключение и въпроси за размисъл

Никоя война не носи добро за никоя от страните, които я водят. При всяко положение, това което се случи ще доведе до затягане на контрола в интернет и в крайна сметка ограничване на свободите и независимостта ни. Другата страна – въпросните частни компании изгубиха много клиенти и потенциална печалба, а доверието в тях е разклатено за години напред.

За  мен съдържанието на телеграмите до момента продължава да е много по-безинтересно от начина, по който световните правителства реагираха на всичко това. PR-ът по време на криза предполага шаблонни реакции от типа „Нека си говорят, това е демокрация, нищо от това не е вярно, продължаваме нататък“. Обратната реакция представлява потвърждаване на фактите и страх от предстоящото. Замислям се какво би могло да има в останалите 99,5% от телеграмите… явно то е толкова голяма заплаха за имиджа на някои държави, че PR-ът в момента им е последната грижа…

Така или иначе, умът ми не побира защо властите все още се опитват да „убият вестоносеца“, при положение, че всичко вече е разпространено, размножено и информацията рано или късно ще излезе наяве.  Очевидно самото явление им се струва заплашително и искат да прекъснат бъдещи опити за създаване на подобни огранизации. Май вече е късно, обаче – появиха се вече IndoLeaks, BrusselsLeaks и BalkanLeaks – независими, регионални варианти на wikileaks.

Историята се завръзва все повече – чуха се предложения за алтернативен, невъзможен за контрол вариант на интернет, както и за организация, която да се конкурира с ICANN, тъй като последната вече очевидно не е независима.

През това време Асандж призна в интервю, че през следващата година ще изтече вътрешна информация за голяма банка в САЩ, което ще разясни на данъкоплатеца как разсъждават и действат банките. Информацията „нямало да доведе до фалит на повече от  една-две банки“.

Ще поживеем и ще видим…

Надявам се да ви е било интересно и да сте научили нещо ново. Вярвам, че темата не вълнува само мен и се надявам да се получи интересна дискусия в коментарите по-долу.

Ако проявявате интерес по въпроса препоръчвам да видите тези две видеота:

Интервю с Джулиан Асандж от Юли тази година на TED (с български субтитри):

Eто и една интресна дискусия от катарската телевизия “Ал Джазира” по темата за “финансовата криза” на Wikileaks:

« За мечтите, които раждат изкуство и идеалното допълнение към вашия подарък Весели празници! »