Mail Абонамент
Винаги съм изпитвал дълбок респект към хората, които имат смелостта да следват мечтите си и събират куража да започнат от нула, за да правят това, което обичат. Животът е твърде кратък, за да правиш нещо, което не ти е на сърцето, а и човек създава най-красивите си творения, само когато обича истински това, с което се занимава.
Ето защо в тази статия ще ви запозная с една моя талантлива приятелка – Рали. Рали, от малка учи рисуване, преди няколко години завършва графичен дизайн, работи по специалността си, а после става майка на две момиченца и излиза в майчинство. По време на това майчинство, започва да отделя и повече време на едно ново свое хоби – да създава ръчно изработени картички. Постепенно нещата, които прави тръгват от ръка на ръка, уста на уста, блог на блог и хобито й се превръща в нейната мечтана работа. Дори от предаването на bTV “Денят е прекрасен” научават за нея и я канят като гост.
Днес Рали си има собствено интернет-магазинче, в което предлага своите уникални произведения на изкуството, изработени специално за всеки повод. Освен картички, тя създава и тефтери, сватбени албуми, покани.
Често се е случвало да подаряваме на наши приятели и роднини някое от нейните творения и мисля, че не е имало случай да не попитат “от къде я намерихте тази картичка!?”, а картичките после стоят изложени в домовете им, като ценни експонати.
В нашето време на синтентика и конфекция, в което блажено царува негово величество Фотошоп, това е моето предложение за едно истински аналогово допълнение към вашите подаръци. Изненадайте близките си с уникално парченце изкуство, създадено с много обич.
И не забравяйте най-важното – не си забранявайте да правите нещата, които ви карат да “тиктакате”, каквото и да ви струва това.
Ако ви е станало интересно вижте:
Блогът на Рали (от който, ако сте ентусиасти, можете да се научите как да си направите сами някоя “майсторийка”)
Гостуването й в “Денят е прекрасен” на bTV
« „18% Сиво“ на Захари Карабашлиев и моето „бягство“ от България Първата световна кибервойна започна »
Благодаря 🙂 за изключително приятната изненада! Всяка дума от поста ти ме трогва 🙂 и наистина добре си го казал : “… не забравяйте най-важното – не си забранявайте да правите нещата, които ви карат да “тиктакате”, каквото и да ви струва това.”
аз бих добавила само -вярвайте в себе си, ако вие харесвате, това което правите, няма как другите да не го харесат!
За нищо! Толкова много готини моменти сме споделили с твоите картички, че това е най-малкото, което мога да направя 🙂
Сега си говорих тук с една колежка, която ме подсети, за далечното минало… Като малък, в детската градина, бях едно от малкото специални деца, които не лепяха хартиените си изрезки в блокчетата (където им е мястото), а по ръкавите си. Мама трябва да е била много горда с мен, виждайки ме да се появявам от детската, накичен като коледна елха 😆 В тоя ред на мисли няма как да не се възхищавам на това, което правиш 🙂 Продължавай в същия дух 🙂
Като каза ‘детска градина’ се сетих, че аз си ядях копчетата на дрешката (униформата), с която ходех там… Майка ми беше луднала по едно време от непрекъснатата необходимост от зашиване на нови копчета….
Хах, интересно включване! Ще излезе, че има връзка между това, колко си прещракал като хлапе и професията 🙂
За да съм максимално точен, не съм ги изяждал буквално (все пак съм бил разумно дете и съм можел да пресметна, че копчето трябва да излезе от някъде и надали ще е много приятно това). Просто ги дъвчех и май ги криех някъде (не си спомням точно къде)… което не прави по-малко ‘прещракана’ историята, но за това пък я прави по-реалистична.
А за връзката между прещракване и професия… сигурно ще трябва да направиш нов пост, че няма смисъл да наспамваме този (който е изключително положителен и наистина буди възхита това момиче)
Не познавам лично Рали,но съм имала удоволствието да се запозная с нейното изкуство.Наистина е уникална и неповторима в това което прави.Мога само искрено да й се възхищавам и да й пожелая успех!