
От днес (28 ноември 2010) официално живеем в един по-различен свят. Благодарение на интернет и съвременните медии, за първи път световната дипломация е в толкова деликатно положение и то в относително мирни времена. След световната икономическа криза, пригответе се за нова любима на медиите фраза – “световна дипломатическа криза”.
Зад всичко това стои Wikileaks – международна медийна организация с некомерсиална цел, родена в края на 2006-та година. От тогава до сега тя се занимава със събирането и разпространението на “изтекла” секретна информация. Веднъж появила се в интернет, информацията се разпространява светкавично, а копията й растат лавинообразно с помощта на торентите.
През юли тази година Wikileaks разпространиха близо 77 000 секретни документа за войната в Афганистан. През октомври последваха 400 000 документа за Иракската война. Всичката тази информация доведе до шокиращи разкрития, които сега няма да изброявам, защото от една страна са вече публично достъпни, а от друга и без това (колкото и налудничаво да звучи) този блог вече един път беше браузнат от клиент, рефериран от вътрешна за cia.gov (разбирайте ЦРУ) страница.
Новото “издание” на Wikileaks (от днес), съдържа голямо количество от секретната комуникация на щатската дипломация и за добро или за лошо, мисля, че ще бъде най-значимото до момента. Докато пиша това, световните агенции вече пускат новините със скандалните разкрития. Информацията показва истинската външна политика на САЩ – пиперлива комуникация на дипломатите с държавните глави на други страни, както и интересни определения на техните личности. Не е пропуснато и отношението на САЩ към управляващите в нашата съседка Турция. Но няма да ви преразказвам нещата, тъй като така или иначе медиите ще ви продънят главите с това в следващите дни.
Причината да пиша тази статия не е, че особено много ме вълнуват САЩ, тяхната политика или изобщо политиката. Не ме интересува чак толкова и въпросът кой точно би могъл да има интерес от това, което се случи.
Интересно ми е друго…
Часове преди да пуснат документите днес, сайтът Wikileaks бе жертва на мощна DDoS атака (това е атака, при която дадена услуга бива пренатоварена от фалшиви заявки, получени от организирано множество от източници с цел да се спре достъпа до нея). Медията, разбира се, се е подсигурила като е предоставила предварително информацията на няколко водещи печатни (и електронни) издания по света – Гардиън, Ню Йорк Таймс, сп. Шпигел и други, но жестът на атаката и така е достатъчно красноречив.
Замислям се… Беше ли възможно всичко това преди 15 години? Медиите очевидно вече не са това, което бяха! Сега те не са просто еднопосочен медиум. В новия век интернет роди “социалните медии”, които от своя страна направиха изтичането на информация светкавично и необратимо. Никога до сега не е било толкова лесно обединяването на хора от целия свят в обща кауза. А ето, че каузата този път засяга силните на деня.
Сега се зачитам отново в последните новини… “Италианският външен министър Франко Фратини определи очакваното публикуване на секретни материали от Уикилийкс като „11 септември на световната дипломация” и призова италианската прокуратура да разследва уебсайта, посочи Ройтерс.”
И така, приемам залагания – колко преди да ограничат свободата на интернет? Колко още остава, преди да започнат да цензурират и тази медия?
Сигурен съм, обаче, в едно – все повече от ключовите събития занапред ще се случват “онлайн”. И така, запишете си днешната дата в тетрадките, за да я запомните добре.
За любопитните – повече по въпроса:
- За Wikileaks в Wikipedia
- Wikileaks в Twitter
- За България в документите
- Темата в списание Шпигел
- Темата в Гардиън
Едит: 29.11.2010, 9:10 – Ето и едно страхотно видео – нещо като трейлър-резюме на новината.
« 3 Коледни подаръка, заради които жена ви вероятно ще ви изхвърли от вкъщи „18% Сиво“ на Захари Карабашлиев и моето „бягство“ от България »
За цензурата в интернет нямат вина само големите зли правителства.
Пресен пример е цензурирането на lamebook от страна на нашата любима мрежа facebook. Тази история дори ме притесни повече отколкото проблема на Wikileaks.
Когато изцяло частни компании започнат да се държат като сърдити госпожи нещата наистина са страшни….
Повдигаш много интересен въпрос!
Нали знаеш ли защо facebook е решен в синьо?
– защото Mark Zuckerberg е далтонист по отношение на червения и зеления цвят и вижда синьото най-добре! 🙂
Казвам това, защото според мен Facebook е изключителен феномен – за първи път в историята на човечеството, един единствен човек, определя бъдещето на една толкова масова услуга и има трибуна пред повече от 500 милиона потребителя. Интернет позволи това (освен, че сложи и по 3 нули в края на доста милионерски сметки, както пише Бегбеде в “9,99” – още я дочитам).
След време най-влиятелните хора в света, ще бъдат най-добре представените и в интернет. Обществата ще бъдат зачевани и водени от интернет. Кампанията на Барак Обама от 2008 беше показателна – първата кампания, в която беше заложено толкова дълбоко присъствие онлайн.
Знаеш китайското проклятие “May you live in interesting times” (“Пожелавам ти да живееш в интересни времена”). Е, мисля, че играта се променя и вече началото на нашите “интересни времена” е сложено – и дано китайците не са прави – дано нашите времена да са интересни в добрия смисъл.
Проектът WikiLeaks е показател за безграничността на Интернет. Притеснява ме единствено дали това е път към нова световна кибер-демокрация или начало на Трета световна.