Ето, че дойде отново момент да пиша за впечатленията си от гледан на кино филм… За съжаление този път киносалонът се яви по-скоро пречка отколкото приятното място, осигуряващо перфектно изживяване. Но всичко по реда си…

Противно на очакванията ми, преводът на заглавието на този филм от английски (“Easy A” – буквално преведено – “Лесна Шестица”) всъщност си е доста адекватен. Това, обаче, човек разбира едва когато гледа филма.

“Easy A” е типичната щатска тийнейджърска комедия с една идея повече дълбочина от средното.

Основната тематика, естествено и очаквано, е сексът – първият път, свързаните с това лъжи и слухове в гимназията, колко е трудно да си аутсайдер от всякакъв вид, как често нещата не са такива каквито изглеждат отвън. В сюжета доста сериозна част заема и един нюанс, засягащ криворазбраната религиозност и в тази връзка ограниченост и консервативност на една голяма част от обществото в САЩ – проблеми, които, май повече за добро, отколкото за лошо, у нас са абсолютно неактуални.

Като цяло за играта не мога да кажа нищо друго, освен просто “не дразни”. Представянето на Ема Стоун в главната роля е добро и предполагам, че тепърва ще я виждаме във все по-сериозни роли. Единствената ми забележка е, че на моменти доста й личеше, че вече е минала гимназиалната възраст, но това са “бели кахъри”.

Филмът е що-годе забавен (ще се изхихикате няколко пъти, но не е наблягано толкова на това), неприлично секси по тинейджърски и сравнително лек и неангажиращ. Въпреки че беше леко наивен и залиташе на моменти от идеалната реалистична права, си изкарах достатъчно приятно и по моята скала му давам 6/10.

НО…

Има две огромни НО-та. И двете са свързани не толкова с филма, колкото с нивото на нашите кина.

Първото НО е свързано с качеството на субтитрите. Във филма има много труднопреводими игри на думи, които изненадващо, бяха сравнително добре преведени. Имаше, обаче и пропуски на ниво първи клас – става дума за буквалните преводи. Не знам кой превежда филмите преди да излязат на голям екран в България, но определено си мисля, че на кино дори и миниатюрни грешки в преводите са абсолютно недопустими.

Второто НО е свързано с качеството на прожекцията – първият опит да гледаме филма беше в CinemaCity – в мола на бул. Стамболийски. Там излязохме на третата минута (след рекламите) и си взехме парите обратно – качеството беше умопомрачаващо – разфокусиран до безкрайност образ и трептяща в диапазон от поне 10 см картина (закупилите билети получават безплатно епилепсия, завързана с блещукаща панделка).

След това отидохме и гледахме филма в кино Арена – The Mall – там разфокусирането го нямаше, но отново имаше същото трептене, макар и да не бе толкова натрапчиво. Е, изтърпяхме го. Може и да е било похват на заснемане, но надали.

Трудно ми е да повярвам, че на цена от 9 лв на билет нашите кина абсолютно открито си позволяват да предлагат продукт, който е под нивото на този, който получавам от всеки един торент сайт. За тази цена очаквам да получа качество и перфектно усещане, а не 15 минути реклами преди филма, не липса на фокус, не треперещ образ, не артефакти от косми по екрана, не безумен превод… Искам да ми е чисто, спокойно и да забравя, че гледам филм.

За този филм е вярно неравенството:

42” телевизор + торент – 0 лв. > киносалон – 9лв.

Трейлър:

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

« »