
Helvetica (2007), Objectified (2009)
Въпреки, че винаги съм се възприемал като хибридно животно (наивно вярвам, че имам основен усет за правилен и използваем дизайн, т.е. спазвам правилото “ако не предизвиква епилептични припадъци, значи е добре”), смятам, че за момента се числя много повече към разработчиците. Може би поради тази причина изпитвам любопитство към работата на дизайнерите – ще ми се да разбирам тяхното мислене. С времето започнах да търся информация по темата, а респектът ми към тяхната работа се увеличи сериозно.
Всъщност, конфликтът разработчици – дизайнери при създаването на софтуерни продукти не е вчерашен. Като се замисли човек и двете страни имат еднакви интереси – да доставят по-качествени, използваеми и полезни продукти заедно. Често, обаче, се получават търкания между тези две групи и нещата не вървят гладко. Може би е така, защото това са хора от два различни свята – едните са обладани от търсене на определена визия и преследване на субективното усещане за красота, докато другите прекарват десетки часове, създавайки функционалност чрез логичната част от мозъците си.
Миналата седмица, когато бях на DevReach, Scott Stanfield от Vertigo отвори конференцията със страхотна лекция на тема “The Future of UX (User Experence) Technology”. В нея той препоръча на разработчиците два документални филма, които, според него, си заслужват гледането, ако искаме поне малко да разберем как разсъждават дизайнерите и как самите ние да създаваме по-добри продукти… Е, аз ги изгледах и реших, че наистина си заслужава да разкажа накратко впечатленията си от тях.
Objectified

Гениалният дизайн, в крайна сметка, се свежда до простите неща. Но това не означава, че той винаги е лесен за постигане. Да откриеш първи най-простото решение често се оказва нещо много трудно, изискващо огромно желание и ресурси.
Основната тема в Objectified е ролята на индустриалния дизайн в нашето ежедневие. Този филм ще ви допадне, ако някога ви е било любопитно да знаете кои са хората, отговорни за неостаряващия дизайн на ежедневните неща. Дизайнът, който е толкова добър, че отдавна се е превърнал в нещо естествено и вече го възприемаме за даденост, която едва ли би могла да бъде подобрена.
Във филма участват няколко известни (и не толкова известни за мен) дизайнери. Блестящият британски дизайнер Jonathan Ive (Apple) разказва за своята мания по отношение на дизайна. Не е пропуснат и източника на неговото вдъхновение – титанът на немския индустриален дизайн Dieter Rams – човекът-дизайн в Braun. Той е и авторът на десетте правила на дизайна, които са изложени във филма и които, според мен, трябва да бъдат чути и разбрани от всеки, който има дори и нищожна вероятност някога някъде да създава потребителски продукт. Приносът на Rams за индустриалния дизайн като цяло е наистина зашеметяващ. Ето защо за него смятам да напиша нещо по-задълбочено в обозримо бъдеще, а сега спирам до тук.
С думи прости – филмът си заслужава времето ви провече дори и от “Листопад”. Трейлърът е отдолу.
Helvetica

Дизайнерите са обсебени относно шрифтовете. По-точно, казано на техния език, относно празнината (whitespace-a) около тях.
Голяма част от тях смятат, че ако искаш да напишеш думата „куче”, не е нужно тя да „лае” от листа. Други пък твърдят, че шрифтът трябва да се ползва като изразно средство, доколкото това е възможно. За едно, обаче, всички са единодушни – Comic sans e дело на злите сили.
Това е един филм за шрифтa, който за някои дизайнери символизира неутралност, за други скука и прекалена корпоративност. Шрифтът, който буквално е навсякъде около нас, шрифтът, който просто „пасва” – Helvetica. Филмът разглежда предпоставките и историята около възникването на Helvetica, неговото превръщане в емблема на модернизма, ненавистта към него от постмодернистите и триумфалното му завръщане в наши дни.
Дори и да не гледате филма запомнете един съвет от него – ако трябва да направите флаер и нямате идея как да стане, просто вземете Helvetica Bold и напишете каквото е нужно – ще изглежда достатъчно добре.
За домашно, научете какви са разликите между Helvetica и взаимствания от него Arial. Това е още нещо, с което можете да сваляте мацки!
Трейлър:
Финални думи
И двата филма са на един и същи продуцент и режисьор (Gary Hustwit), и двата филма са съдържателни, въздействащи и интересни. Говори се, че има и трети филм, по който се работи. Не е ясно точно кога той ще завърши трилогията, а и тематиката е все още неуточенена, т.е. нищо не е сигурно… освен, че искам да го гледам.
Приятно гледане и на вас!
П.П. Интересно ми е да прочета мненията ви по темата, критики, както и да прочета впечатленията ви от филмите, ако съм ви убедил да ги гледате. Така че, ако ви засърбят ръцете да напишете нещо, не се стеснявайте!
« DevReach 2010 – най-важните новости и тенденции през моя поглед Няколко думи за RSS и молба до настоящите абонати »
Ще те изкоментирам истински, като изгледам филмите.
Сега само кратка бележка:
Интересно, че ти говориш за шрифт, а не за typeface :)… човека от Вертиго ша та убие, ако разбере 🙂
Как са, всъщност, font и typeface на български? 🙂 Мислих, мислих, не се сетих и най-накрая реших, че ще се направя, че нямаме две отделни думи за това.
Иначе да поясня (с надеждата да не ме намразят много дизайнерите) – супер важната разлика за всеки дизайнер между typeface и font е следната: Първото е общото – класът, (абстракцията на програмистски)… докато второто е отделната инстанция (обект, на нашия език) – тя вече си има разни параметри – големина, наклон и т.н.
lmgtfy
🙂
http://tinyurl.com/22mq49o
Тези два филма спечелиха поне още един зрител, благодарение на теб. Може да си потърсиш безплатна тениска от тях 🙂 Иначе за самите филми ще споделя мнение веднага след като ги изгледам.
Първо благодаря за коментара! Я поясни, има някаква далавера с тениски от филмите, за която не знам ли? 🙂
Иначе съжалявам, ако не съм доразбрал и съм неадекватен – но днес ми върви на тениски – сутринта ми започна с една тениска, на която съм изтипосан аз… Станах феймъс – иде края на света.
BTW – тук ( http://www.iliveonyourvisits.com/helvetica/ ) има много як quiz за разпознаване Arial срещу Helvetica.
Аз направих 9/10 без да лъжа (като нацелих само едно на късмет). А вие?
Резултатите се вдигат рязко след като прочетете линка в статията… след него правя 10 от 10 с обосновка на всеки отговор 🙂
Edit: Всъщност, APPLE още не мога да го обоснова… Ако някой открие каква е разликата, нека сподели 🙂
Определено ще гледам и двата филма, само трябва да отида до местната видеотека on demand 😉
Иначе искам само да кажа колко са хитри да използват Jonathan Ive като глас, не знам дали сте замисляли колко по внимателно слушате хора с акцент, дори той е да е просто от Кюстендил, звучи различно интересно и го слушате доста по внимателно от другарчето с което сте израснали по градинките. А за акценти като UK и AU какво да кажем, на фона че масовият английски по медиите е US, звучат просто като екзотика. Като цяло това е една от най-ефективните тактики за braindump както и неща като това: http://www.youtube.com/watch?v=qpVTUdfcEMg
Най-популярният такъв пример са рекламите на Geico & Fosters & Apple 😉
Та това което исках да питам Пламен е : с какви акценти шляпат във филма ?:)
Ааа! Отново разбиващ коментар – благодаря ти за него! Много си прав за ефекта на акцентите… освен, когато не решиш да игнорираш тоя от … другата област (тука да не вземе да се засегне някой кюстендилски читател) още на първата сричка 🙂 Английските акценти имат едно много особено благозвучие, което харесва почти на всеки. Аз също не съм изключение.
Видеото, което си дал е наистина уникално 🙂 Няма такъв смях. В интерес на истината, към края, стилът ми напомни малко на Zero Punctuation ( http://www.escapistmagazine.com/videos/view/zero-punctuation ), само че е доста по-забавено.
Колкото до акценитите във филмите – предимно британски са, макар, че да речем, Dieter Rams има уникален немски акцент… “Зе зингс ви юзз…”. Но на него му е простено – може да говори смешно, но казва много съдържателни неща . В Helvetica също има разни особени акценти, шрифтът все пак води началото си от Швейцария 🙂
П.П. И да не забравиш да дадеш отзив тук като ги изгледаш! 🙂
Пламен, поздравления за прекрасния блог!
С тази статия успя да ме запалиш и мен да гледам филмите 🙂 направих и теста Arial срещу Helvetica – е APPLE ми се опря /сигурно защото са само главни букви/. Като цяло двата шрифта се различават по серифите на буквите според мен 🙂
Когато изгледам филмчетата ще пиша пак!
Добре дошла, Рали! Радвам се, че ти допада блога 🙂
И Helvetica, и Arial по принцип са безсерифни, но знам какво имаш предвид 🙂 Ключът към разпознаването на шрифтовете е в един линк в статията (там където пише “Това е още нещо, с което можете да сваляте мацки!”). APPLE наистина е най-трудно, там само мога да предполагам, че главните E-та се различават по нещо…или P, не съм убеден и аз коя е издайническата буква. Ако откриеш, сподели 🙂
Приятно гледане! 🙂