Един от приветстващите плакати

Един от приветстващите плакати

Ходенето на технологични конференции има три основни цели:

  • да научиш повече за новостите в технологиите
  • да изядеш възможно най-много кексчета и сладки в паузите между сесиите
  • да си свериш часовника с конкуренцията и да видиш какви са тенденциите в сферата на запад

Да си призная, в началото, като седнах да пиша тази статия, мислех да ви разкажа за организацията на DevReach, но след това се замислих и реших, че не искам да ви отегчавам със словоизлияния за това на колко високо ниво е било всичко или колко добро място за провеждане на конференции от такъв тип е кино Арена. Е, избрах друг подход… И така…

На DevReach 2010 посетих няколко изключително качествени лекции в сферата на ASP.NET, за които, обаче, също няма да се впускам в детайли, защото бяха брилянтни, но не и разтърсващи. Покрай тях попаднах и на няколко други лекции, които за мен се оказаха ключови тази година и мисля, че разкриха тенденции и новости, които наистина си заслужават да се отбележат и да бъдат споделени. Точно за тях възнамерявам да напиша. Предполагам, че ще стане малко по-дълго, но ви уверявам, че си заслужава четенето… ако ми вярвате, продължавайте да четете нататък.

Internet Explorer 9

Нещото е още в бета, но вече генерира врява и очакване до небесата, задвижвано от доста агресивна кампания от страна на Microsoft. Браузърът е пълен с иновации – download manager (как не се бяхме сетили за това по-рано – например… ъъъ, преди 10 години?), табове, които вече работят в отделни процеси и могат да се вадят в отделни прозорци от основния (вече мога да си наредя забилите експлоръри в единия край на екрана, а работещите в другия – cool), HTML5 поддръжка, тясна интеграция с Windows 7 и т.н. Няма да изброявам великолепните екстри повече, за да не поискате да си срежете вените от отчаяние.

Ще ви кажа, обаче, за това, което ми се видя важно и различно:

– Хардуерно ускорение на браузъра – зверски бързи скриптове и анимации (видимо с просто око преимущество пред всички останали популярни браузъри в момента).

– Поддръжката на стандартите, казват, е на ниво. Дано. Ще видим.

– Добавени са и Developer Tools по подразбиране (нещо като Firebug, ама малко по-бъглив). Независимо колко е бъглив, обаче, този фийчър е страхотен, защото за първи път ще можем да дебъгваме по-сериозно при клиентите си без да се налага да им инсталираме какъвто и да било допълнителен софтуер или добавки.

В заключение, както каза един от лекторите на DevReach, “Обещавам ви – IE9 е най-добрият браузър… който някога Microsoft са правили”. Аз лично, гледам с нетърпение към официалното му пускане. При всяко положение ще е по-добър от това, което имаме в момента. И не забравяйте, че и самите Microsoft казаха: “Friends don’t let friends use IE6″ – кампанията за изкореняването му продължава с пълна сила.

Разработка за iPhone и Android, използвайки Monotouch

За никой вече не е тайна, че следващите две-три години ще бъдат огромни за мобилните приложения. До момента iOS и Android бяха “готините нови играчи” при мобилните операционни системи. Ако се опитвате да изберете за кое от тях да напишете новото си убийствено мобилно приложение – грешите. Изборът ще бъде на потребителите и ако ще правите успешно приложение, то е почти сигурно, че в крайна сметка ще ви се наложи да го портнете да работи на всички възможни системи. Java-та на Android е ОК, но писането за  iOS става на Objective C, което казано накратко “изобщо не е весело”. Има, обаче, светлина в края на тунела – Novell от известно време предлагат Monotouch ($399) – решение, позволяващо при разработка за iPhone хем да пишеш на C#, хем да се възползваш от екстри като garbage collection и всички API-та на телефона, хем накрая и да те одобрят в AppStore-a без проблеми. Скоро идва и MonoAndroid и въпреки че приложенията няма да могат да се портват автоматично на различните платформи, поне ще може да се пише на един съвременен език за всички тях –  C#.

По казаното горе за одобряването в Appstore-a, скоро имаше вълнения – Steve Jobs се събуди накриво и забрани всякакви 3rd party библиотеки при разработката за iOS (покрай това временно изгърмя и monotouch – после всичко се върна както си беше, поради огромното недоволство, което Apple предизвикаха с това решение). Причината за въпросното решение, обаче, ми бе разкрита от Lino Tadros (Falafel Software) и се оказа, че  далеч не става дума за настроението на Jobs. Apple не искат да допуснат Adobe Flash на платформата си, защото тези приложенията се пишат много по-лесно отколкото objective C приложенията. Заплахата, ако допуснат някакъв (какъвто и да било) портнат вариант на Flash, е огромна, защото след като се появят приложения на Flash и хората свикнат с тях, в един момент платформата би могла лесно да стане заложник на Adobe, които може да не пожелаят да ъпдейтнат Flash за (един хипотетичнен) iPhone 7 в продължение на 3 години, например. Apple би изгубила контрол.

Windows Phone 7

Играчите на мобилния пазар скоро ще се увеличат с още един. Най-накрая Microsoft решиха да ъпдейтнат безумно остарялата си мобилна операционна система. С нещо още по-безумно. Windows Phone 7.

Преимущества:

– Готино IDE за разработка (по традиция Visual Studio определя стандартите, по които оценяваме в последствие всички останали)

– Лесно писане на код за устройствата – ако вече сте писали някакви Silverlight неща, това тук би трябвало да ви се стори фасулска работа.

– Най-важното – ще помогне да се затрие безследно старият Windows Mobile

Недостатъци:

– Невъобразимо тъп интерфейс… Тъпо е да си изпуснеш шапката и опитвайки се да я вдигнеш, да я настъпиш, след което да се спънеш в нея и да я проклинаш, приземявайки се в гьол (действителен случай). Tъпо е да си изпуснеш чисто новата готина играчка от шоколадово яйце в тоалетната и да пуснеш водата по инерция (отново, действителен случай). Това тук, обаче, преминава всякакви граници и вдига високо в стратосферата летвата на тъпотата. Заради него Тъпометърът на бате Енчо лежи безжизнено, пръснат на съставните си части.

Интерфейсът представлява… текст и празни черни (или ако имате късмет, сини) простанства (80-те току-що звъннаха – искат си концепцията обратно). Екранът на телефона ви функционира като прозорец, през който виждате част от нещо по-голямо, в което можете да се местите насам-натам. Естествено, сред редове от текст. Отрязаният текст отдясно означава, че там има още текст. Мърдайки надясно, всичко се измества натам с една скорост, докато заглавието на приложението се движи с по-малка скорост. Много е готино – към 30-тата секунда гледане в това вече се чувствах замаян и дори мисля, че не знаех какво се случва известно време. “Добре дошли в бъдещето – тук няма нужда да дишаме лепило, просто си цъкаме на Windows Phone 7.” Според някои, това е новаторски интерфейс, завъртян около информацията, за разлика от всички други интерфейси, познати до момента, които са фокусирани около функционалностите. Според мен пък, това ще бъде огромен провал.

– Безумни изисквания от страна на Microsoft за одобрение на приложенията. Например, името на приложението ви трябва да е само с малки букви, трябва да поддържате задължително светла и тъмна тема на интерфейса и други подобни досадни и необясними неща.

– Нивото на Windows Phone 7 към пускането й е същото като на iOS 1.0 – няма копи-пейст, няма мултитаскинг за разработчиците. Изобщо, Microsoft трябва да изкарат още 3-4 версии, докато догонят конкуренцията.

Когато след една от лекциите запитах Lino Tadros от Falafel Software, каква изобщо е концепцията за успех на Microsoft и какво очакват да постигнат с този интерфейс, човекът каза: “Не веднъж съм им казвал, че това е безумие”. Неговата теза е, че Microsoft искат да бъдат различни (от кога?) и се целят преди всичко в корпоративните клиенти, като цел номер едно им е да сритат RIM и тяхното BlackBerry. То, блекберито, е мъртво така или иначе в дългосрочен план (процентното задоволство на потребителите им сочи 33%, при над 90% за iPhone и над 80% за Android), но Microsoft явно са решили да се уверят, че ще заемат мястото на RIM на пазара.

Влиянието на Apple

Спомням си как преди две години отидох за първи път на DevReach и седнах на първия ред с чисто новия си Macbook Pro. Всички ме гледаха като извънземен и хората с ръбести лаптопи, гордо притежаващи  Windows XP и брутна маса над 5 килограма, ми хвърляха съжалителни погледи.

Е, две години по-късно положението е по-различно – масовото число от презентаторите, които нямаха нужда да ползват Visual Studio за да показват код, използваха Macbook, дори iPad за презентациите си. В публиката също се виждаха тук-там светещи ябълки.

Но не това е най-важното. Най-важното е, че това беше първата “майкрософтска” конференция, на която съм бил, където на ? от лекциите се спомнаваха Аpple, iPhone, iPad. И то с добро. Естествено, имаше и редовната доза кълнеж по адрес на Steve Jobs (донякъде заслужен). Но няма как да не ме радва, че Microsoft – ориентираните специалисти все повече обръщат внимание на начините, по които Apple правят дизайн на софтуер и хардуер. Наистина  много има да бъде научено от там.

Тук е моментът да кажа, че тази конференция имаше един лектор, който сподели много интересни неща за бъдещето на потребителските интерфейси. Говоря за Scott Stanfield, CEO на Vertigo, който е работил както в Microsoft, така и върху NeXT, редом до Steve Jobs. Лекцията му беше страхотна и той предложи няколко книги за прочит и няколко филма за гледане, за които възнамерявам да пиша след като добия впечатления от тях, така че ако ви е интересно, навъртайте се наоколо.

Edit: Видях, че вече има видео от откриващите лекции на конференцията – горещо ви препоръчвам да гледате частта на Scott Stanfield, започваща някъде около десетата минута.

Agile методологии

В сравнение с 2008-ма те бяха наистина сериозно застъпени – интродукции и теми за напреднали в областта на методологии като Scrum и Kanban. Това може само да ни радва – agile методологиите изглежда са манна небесна за съвременната софтуерна индустрия. Някой хубав ден ще задълбая в това.

Финал

Това беше, в съвсем телеграфен стил. Надявам се да сте научили нещо ново или поне да ви е било интересно и забавно да прочетете всичко това. Очаквам коментарите ви, подозирам, че биха могли да се зaвържат интересни дискусии.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

« »