Миналото лято бях повлечен от каузата „Да подкрепим българското кино” и гледах “Мисия Лондон”. Не останах разочарован. Затова нямах възражения, когато вчера ме повлякоха на премиерата на новия български филм “Love.net”. Все пак, бях чел ревютата на Пламен за “Стъпки в пясъка” и „TILT” и не се съпротивлявах особено.
Повечето от вас са чули за “Love.net” благодарение на агресивната му реклама по киносалоните в предишните няколко месеца. Всъщност, кампанията бе толкова натрапчива, че много хора решиха, че дори интернет-феноменът Доби е част от нея. Това звучи абсурдно, защото във филма няма нито “Снежанка”, нито салфетки. Според мен, обаче, Доби би се почувствала обидена от подобна асоциация след като изгледа филма. Защо смятам така, ще научите от следващите редове.
„Love.net” има интересна съдба. Замислен през 2004г., проектът печели субсидия чак през 2007г. от Националния филмов център. В продължение на 2 месеца в сайт за запознанства е отправено предизвикателството да се изпращат интересни интернет истории от потребителите. Получени са хиляди, които доказват на сценаристите, че замислените от тях истории наистина се случват често. Но, стига толкова предистория.
Сядам, пускам музиката, колкото нежно да стимулира съзнанието ми и кротко се отпускам в обятията на писателските музи, с надеждата, че и този път ще бъдат благосклонни към моите занимания.
Слагайки края на стабилното прекъсване след предишната статия, ще направя завръщане с едно двойно филмово ревю. Защо двойно? Най-вече, защото тези филми имат някои основни общи черти – и двата имат драматично-романтичен привкус, и в двата има и комедия, и в двата действието се развива в сходни исторически периоди… и… ъъ… и двата са… български.
Само преди няколко години, краят на горното изречение би ви се сторил скандално перверзен. Навярно щяхте да спрете да четете точно там и щяхте да се захванете с правенето на нещо по-интересно и неналудничаво – например да шиете гоблен на тъмно, носейки брезентови ръкавици с два пръста.
Но ето, че все още сте тук – значи нещо се е променило…
Сигурно сте гледали “Светът е голям…” или “Мисия Лондон”, или “Източни пиеси”? Това бяха страхотни съвременни български (или поне със стабилно българско участие) филми, които останаха в сърцата на много хора и ни дадоха надежда, че киното ни не е безвъзвратно изгубено.
Въпросът сега е, дали новите две заглавия си заслужават гледането поне толкова колкото гореспоменатите. Отговорът е в редовете по-долу… Виж пълната статия »
Донякъде по традиция, декември не предлага кой знае колко впечатляващи заглавия на големия екран. Тази година не бе изключение – няколко пъти се отказвах от киното в полза на други забавления (не се смейте ехидно), не толкова защото не ми се гледат филми, колкото заради това, че така и нищо не успя да се пребори с прагматично-избиращото ми съзнание.
По средата на празниците, обаче – на 22 декември в програмата изневиделица се появи „Запознай се с малките“. Ето нещо, което исках да гледам! В тази статия ще направя кратко ревю на филма, без да разкривам сюжета, като възнамерявам да хвърля и щипка “Пламен” на цялото нещо.
„Запознай се с малките“ (“Little Fockers”) се явява трета част на добре познатата на всички поредица „Meet the Parents” и „Meet the Fockers”. В нея се запознаваме с двете деца на вече женените семейство Focker.
Не е пресилено да се каже, че първите две части бяха най-смешните семейни комедии на изминалото десетилетие. Изключителният актьорски състав – Робърт Де Ниро, Бен Стилър, Оуен Уилсън (помните “Wedding Crashers”, нали?), а във втората част и Дъстин Хофман, и Барбара Стрейзънд – сам по себе си бе причина тези два филма да се превърнат в невероятен хит.
Естествено, идва въпросът – достойно продължение ли е тази част и заслужава ли си да си давате парите, за да я гледате? Виж пълната статия »
Ето, че дойде отново момент да пиша за впечатленията си от гледан на кино филм… За съжаление този път киносалонът се яви по-скоро пречка отколкото приятното място, осигуряващо перфектно изживяване. Но всичко по реда си…
Противно на очакванията ми, преводът на заглавието на този филм от английски (“Easy A” – буквално преведено – “Лесна Шестица”) всъщност си е доста адекватен. Това, обаче, човек разбира едва когато гледа филма.
“Easy A” е типичната щатска тийнейджърска комедия с една идея повече дълбочина от средното.
Основната тематика, естествено и очаквано, е сексът – първият път, свързаните с това лъжи и слухове в гимназията, колко е трудно да си аутсайдер от всякакъв вид, как често нещата не са такива каквито изглеждат отвън. В сюжета доста сериозна част заема и един нюанс, засягащ криворазбраната религиозност и в тази връзка ограниченост и консервативност на една голяма част от обществото в САЩ – проблеми, които, май повече за добро, отколкото за лошо, у нас са абсолютно неактуални. Виж пълната статия »
The Town е филм, който спокойно можеше да се казва “Трилърът на Бен Афлек” – той е сценарист и режисьор и между другото, той играе в главната роля. Този филм е особен – сигурен съм, че голяма част от него ще ви хареса, но определено има и какво да ви подразни. Още в началото ще кажа, че ако ви се гледа нещо като екшън-фантастика-комедия за банкови обири – този филм не е за вас. По-добре си пуснете пак “Бандата на Оушън”. В “The town” нещата са представени доста по-реалистично и изцяло на друго ниво.
Историята тук се развива в Charlestown – квартал на Бостън, известен с огромното количество банкови грабежи. Там това занимание се е превърнало, едва ли не, в основен поминък и занаятът се предава от баща на син от поколения, определяйки съдбите на цели фамилии. Е, за такава една бандо-фамилия става дума във филма…
Историята е драматична и с добро количество впечатляващ екшън. В цялото нещо някак е вплетена и любовна нишка. Според мен – нескопосано, но за това, в края на статията – там са негативите. Виж пълната статия »
Компютрите водят до отчуждение. Хората, използващи компютри все повече се отдалечават един от друг и губят своите социални умения. Човечеството е обречено на алиенация… или поне това бяха доскоро срещаните мнения сред по-възрастните, които знаеха по нещо (разбира се, чудовищно) за компютрите и интернет само индиректно от телевизията и пресата.
Сега, обаче, интернет е навсякъде, дори на телефоните ни, в нашите ръце. Въпросните хора вече си имат профили във Facebook и сега мнението им е малко по-различно. Истината е, че днес, благодарение на Facеbook, сме по-свързани и комуникиращи от всякога.
Признавам, че тръгнах с голям интерес и не особено големи очаквания за филма, но в крайна сметка останах със страхотни впечатления и сега изобщо не възнамерявам да крия вълнението си от това, което видях.
Накратко за сюжета (както винаги, без да разкривам нищо конкретно) – филмът разказва историята около раждането на най-голямата социална мрежа в света и драматичната война за интереси последвала това събитие. Драмата поставя универсалните въпроси за приятелството, верността, завистта. Спорно е доколко събитията са пресъздадени абсолютно точно – от Facebook го наричат преувеличен, драматизиран… но след като изгледах филма, това само ме кара да вярвам, че историята е относително близо до истината, тъй като само в такъв случай поведението на реалните лица изглежда логично.
Нивото на реализъм в този филм е върховно – филмът е несравнимо по-близо до истината от класиката “Хакери” – всичко е изпипано до най-малките детайли – терминологията, имената на технологиите, на командите, на личностите, на компаниите. Всичко е точно така, както би трябвало да бъде.
Историята е разказана по изключително завладяващ начин. В това отношение “The Social Network” засенчва дори любимия ми “Пиратите от силиконовата долина” (сигурен съм, че се сещате – Microsoft vs Apple в битката за персоналния компютър). Филмът има от всичко точно по колкото е нужно – добър увод, интензивна завръзка и интересна развръзка. Повечето диалози са остроумни и действието е изпълнено със сцени с изтънчен хумор.
Актьорите са на много високо ниво, като (непознатият за мен до момента) Джеси Айсенберг е повече от феноменален в ролята на създателя на Facebook – Марк Цукерберг. Не казвайте на никого, че съм го написал, но Джъстин Тимбърлейк също прави страхотна роля като небезизвестния Шон Паркър (Napster).
В заключение – за мен, “The Social Network” бе истинско удоволствие! Това е есенцията на определението за “Geek porn”. Сигурен съм, че ще остане в историята и ще се нареди до класиките в жанра, тъй като запечатва едно от най-важните и интересни събития случили се в света на интернет технологиите в първото десетилетие на този век.
Но не оставайте подведени смятайки, че този филм би се харесал само на хората от IT сферата. Естествено, общата (компютърна) култура помага за пълното усещане на филма, но според мен, (а и според някои други не толкова tech-ориентирани зрителки, които бяха така мили да споделят с мен мнението си след прожекцията) драматичната фабула е достатъчно завладяваща, за да бъде интересна дори и сама по себе си.
Този филм интригува, разсмива, замисля, вдъхновява и не на последно място – прави geek-овете да изглеждат донякъде готини (!?!). За това не смятам, че заглавието е преувеличено. Препоръчвам “The Social Network” с две ръце – 10/10.
Трейлърът е отдолу. Приятно гледане… и да не забравите да ме “харесате”… във Facebook 😉
Харесвам Pixar. И не толкова заради връзката „Pixar – Стив Джобс – Applе – Моят личен кеф”, колкото поради факта, че те правят анимациите, които безотказно „вдигат летвата” в този вид кино от години насам. Finding Nemo, поредицата Toy Story, The Incredibles, Up, WALL-E са все заглавия, превърнали се в класики, обожавани и от деца, и от възрастни.
Тук обаче няма да говоря за филм на Pixar, защото се оказа, че и други могат да правят анимация на такова равнище. Става дума за Illumination Entertainment, коитo ме изненадаха приятно с „Аз, проклетникът”. Филмът пожъна голям успех отвъд океана, а от началото на този месец се върти и в нашите кина.
Трябва да призная, че поради ред скучни причини, аз гледах 2D версията. Ще внимавам да не ви разказвам сюжета… т.е. ако не сте го гледали и възнамерявате да го направите, смело четете надолу!
Първото, което прави впечатление е, че анимацията на този филм е страхотна. Всичко е невероятно красиво и изпипано и в най-дребните детайли. Сцените са въздействащи, комичният стил на героите и техните обкръжения предизвикват усмивка дори и сами по себе си. “Помощниците” (виж картинката) на главния герой с техния смешен език са много добро попадение и допринасят за голяма част от моментите, в които ви е трудно да си поемете дъх от смях (за домашно: Като гледате филма, разберете какво е “пат?й”).
Филмът е лек и приятен, а посланието му (естествено, положително), макар и не особено оригинално, стопля сърцето и те кара да се замислиш. Сюжетът увлича, а забавните моменти, в които се засмях бяха повече от нормалното, на което съм свикнал.
Като отрицателна черта на филма или по-скоро на тукашното му представяне, бих посочил дублажа. За съжаление на възрастните зрители, в нашите кина анимациите от много време насам се дублират задължително и поради това винаги изпускаме изключителните гласове на истинските звезди, стоящи зад героите. В случая с този филм, гласът на главния герой е неподражаемият Steve Carell, познат като Майкъл от един мой любим сериал – The Office (По ирония на съдбата, този сериал бе пуснат в България по телевизията, където заради безумния си български дублаж губеше огромна част от чара и “лафовете” си и така и не успя да издържи особено дълго време на екран). Друго, което ми направи особено впечатление – имаше една-две “нарочни” сцени, които си личеше, че са добавени основно, за да се демонстрира зрелищността на 3D. Но тези сцени ги има почти във всяко подобно заглавие.
Като заключение – ако ви се гледа нещо неангажиращо, красиво и усмихващо – препоръчвам ви този филм. Разбрах, че вече се работи и по продължение, което аз лично ще чакам с нетърпение.
В случай, че обичате да гледате трейлъри предварително (аз ги гледам след като гледам филма), ето ви един:
Mail Абонамент
Харесвам Pixar. И не толкова заради връзката „Pixar – Стив Джобс – Applе – Моят личен кеф”, колкото поради факта, че те правят анимациите, които безотказно „вдигат летвата” в този вид кино от години насам. Finding Nemo, поредицата Toy Story, The Incredibles, Up, WALL-E са все заглавия, превърнали се в класики, обожавани и от деца, и от възрастни.
