Trollsday

Сядам, пускам музиката, колкото нежно да стимулира съзнанието ми и кротко се отпускам в обятията на писателските музи, с надеждата, че и този път ще бъдат благосклонни към моите занимания.

Слагайки края на стабилното прекъсване след предишната статия, ще направя завръщане с едно двойно филмово ревю. Защо двойно? Най-вече, защото тези филми имат някои основни общи черти – и двата имат драматично-романтичен привкус, и в двата има и комедия, и в двата действието се развива в сходни исторически периоди… и… ъъ… и двата са… български.

Само преди няколко години, краят на горното изречение би ви се сторил скандално перверзен. Навярно щяхте да спрете да четете точно там и щяхте да се захванете с правенето на нещо по-интересно и неналудничаво – например да шиете гоблен на тъмно, носейки брезентови ръкавици с два пръста.

Но ето, че все още сте тук – значи нещо се е променило…

Сигурно сте гледали “Светът е голям…” или “Мисия Лондон”, или “Източни пиеси”? Това бяха страхотни съвременни български (или поне със стабилно българско участие) филми, които останаха в сърцата на много хора и ни дадоха надежда, че киното ни не е безвъзвратно изгубено.

Въпросът сега е, дали новите две заглавия си заслужават гледането поне толкова колкото гореспоменатите. Отговорът е в редовете по-долу… Виж пълната статия »

Салвадор Дали

Преди вече повече от 10 години учех в паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство. Въпреки това, в никакъв случай не мога да кажа, че съм се научил да рисувам кой знае колко добре. По-скоро успях да разбера основните практически аксиоми на перспективата, смесването на цветовете, светлосенките, както и интересните особености на човешкото лице. При всяко положение, обаче, този период в живота ми изигра определена роля, създавайки в мен усещане за респект към творците на изкуство. От собствен опит знам, че не е лесно да създадеш “от нищо, нещо”. А да дадеш душа и послание на това нещо, да създадеш магията, която кара хората да го преживеят, е изключително постижение, което далеч не се отдава на всеки.

В този ред на мисли, реших да ви запозная с моя любим художник и да ви кажа за две изложби на негови творби, които текат в момента.

Някои го обичат, други го ненавиждат. За едни той е абсолютен гений, за други – поредната комерсиална поп-звезда, а за трети той е просто един луд. Истината не обича да е очевидна и универсална, за това всеки трябва да я открие за себе си. Това е моята интерпретация…

Виж пълната статия »

Една (К)нига, която определено си заслужава.

Малко хора знаят за това, но преди вече повече от пет години животът ми премина през един бурен период, който спокойно може да се бори за сюжет на латиноамерикански сериал… или поне турски.

Накратко казано – първа голяма любов – тя  замина за САЩ с нулева вероятност да се завърне перманентно в обозримото бъдеще. Аз пък – влюбен до лудост – търсех начин да уча в САЩ, да отида някак си там. Бях подал документи за лотарията „зелена карта“ за втора поредна година и чаках без да спирам да мисля върху варианти за бягство… „Луда работа“ – мисля си сега, но пък и не съжалявам – подобни емоции са дрога за душата, а и тогава всичко това изглеждаше като единствения начин да бъда наистина щастлив.

Връзката, обаче, си имаше своите трески за дялане, дистанцията катализира проблемите и нещата сравнително бързо отидоха на кино. Същевременно моят живот тук пое по нова пътека – намерих добра работа, започнах висшето си образование в университета и най-важното – тъкмо се запознах с жената (надявах се) на живота си.

Всичко се подреждаше чудесно, болката отминаваше бързо, отмивана от мощните вълни на силните чувства и усещания, породени от новите хора и събития. Докато един ден не получих едно пощенско известие – отидох в пощенския клон и там ми дадоха един грамаден пощенски плик. Познайте… Бях спечелил зелена карта!

Виж пълната статия »