Последни статии »

"Не се смей." - Рекламна агенция Doyle Dane Bernbach, 1959

“Не се смей.” – Рекламна агенция Doyle Dane Bernbach, 1959

Дори и да не си ходил на запад, достатъчно е един път да попаднеш в ускорителя за елементарни частици, познат още като Люлинския тунел, за да си отбележиш на ум, че Западът е пълен с бързи Голфове. И това изглежда се простира извън софийския запад. „Колата на народа“ доминира отвъд „Голф щрасе“, отвъд Перник, даже оттатък границата на „Страната с най-стабилната банкова система“. Натам всичко си е същото – концентрацията на Голфовете си се запазва, само годината на производство и лъскавостта им расте.

Оказва се, че при скоро проведена анкета между англичаните, най-желаният от тях автомобил е VW. Следват BMW и Аudi – ни помен от исконно Британските марки като Rover, Aston Martin и прочие.

Почесват се англичаните и се чудят „Къде сбъркахме?!“. От един от най-големите производители на автомобили през 50-те, самозабравилата се Британска империя се превръща в един от най-крупните вносители на немски автомобили през XXI век. През това време Германия (или поне тази част от нея, имала щастието да няма нищо общо с така креативната и до ден днешен мадър Russia) от най-големия кратер в Европа се превръща в автомобилен износител номер 1.

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Червена кал

Новата кал пристигна!

"Новата" кал пристигна!

Тръгвам аз за работа и какво да видя – червена кал е валяла над София! И какво съвпадение – точно в деня, в който ще се избира „новото“ ни правителство. Сякаш дори и майката природа я е срязал коремът като е видяла случващото се у нас. По новините нещо разправяха, че от Африка бил дошъл тоя червен прах по стъклата на колите, но няма какво да се лъжем, иронично се усмихваме, намигаме си, тръгвайки за работа от паркинга и си знаем че това са измишльотини! Тя, червената кал, си вали тук периодично. Не е нещо ново – 70-ина години вече превалява. Идва от североизток… Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Точно преди една година на този ден, в 10 часа 10 минути и 10 секунди, пуснах Trollsday за първи път да плава в публичното пространство.

Имаше моменти на нескончаема муза, а имаше и моменти когато тя направо си липсваше изцяло. Въпреки тази волатилност и противно на всички очаквания, блогът придоби шепа фенове, които се качиха на борда (разбирайте RSS-а). Ганов направи епизодична проява като автор и силно се надявам, че ще видим повече от него занапред:)

С тази статия искам да благодаря искрено на всички, които отделяха време да прочетат, напишат и like-нат по нещо в Trollsday през тази изминала година 🙂

Всеки ден е Trollsday – Party Hard!

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
Стив Джобс

Днес е тъжен ден. Apple оповести смъртта на Стив Джобс.Човекът, признат като една от най-влиятелните личности (ако не и най-влиятелната) в ИТ индустрията.

Човекът, който революционализира редица направления в технолгиите.Човекът, който даде компютри на домовете ни.

Човекът, който ни даде iPod, iPad, iPhone,  базираният на прозорци интерфейс, типографията на компютърния екран и още какво ли не.

Човекът, направил възможно съществуването на студиото Pixar (серията “Toy Story”, “Finding Nemo”, “Monsters, Inc.”, “WALL-E”, “The Incredibles”, “Up” и др.).

Човекът, който създаде Apple. Два пъти. Веднъж преди да бъде изгонен от собствената си компания и веднъж след като я възкреси от пепелта до най-голямата и богата компания в света.

Човекът, който даде на ИТ-индустрията истинския, традиционен дизайн, който така й липсваше.

Човекът, който остави следа, която ще влияе на начина, по който живеем десетилетия наред.

Човекът, който вдъхнови и ще продължава да вдъхновява милиони.

Човекът, за жалост… отново бе победен от рака.

За да си припомним Човека Стив Джобс, ще кача едно изключително вдъхновяващо негово обръщение, с което лично аз ще го помня винаги. В това обръщение той споделя разсъжденията си за живота и смъртта. Препоръчвам на всеки, който по някаква причина не го е гледал, да го направи.

А ето и незабравимата реклама на Apple, в която смятам, че той заслужаваше участие приживе:Почивай в мир, Стив! Делото ти ще се помни!

Сега остава да се молим, някой ден в ИТ индустрията да се повтори такъв титаничен гений … Или по-добре да е в медицината?

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Танцът е изключително красиво явление. Танцуването е вплетено дълбоко в гените ни и нашата стратегия за оцеляване още от времената, когато най-еволюиралите от нас не са имали и ни най-малка идея коя е Мадона.

В този ред на мисли не е чудно, че има такова изобилие от танцови стилове и похвати.

В тази кратка, но образователна статия ще разгледаме мъжкия танц, като явление, чието наблюдение е в състояние да накара и най-суровия и психически стабилен индивид да поиска да напусне планетата незабавно.

Видеоклиповете са подредени в нарастваща градация на ненормалност, за да можете да ги понесете по-леко. Дръжте си шапките – започваме.

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Езерото в Дружба е все още неизследвана територия

Някои казват, че квартал “Дружба” е кръстен така, единствено защото “Враждебна” вече било заето. Оцелявайки поколения наред сред социалистически индустриален пейзаж от бетон, арматура, пушещи комини и сиви панели, дружбенци са станали известни като едни от най-суровите и силни представители на столицата.

Много от нас, вече са били в “Дружба” и тези, които са се завърнали са донесли по късче от нея. Един – винкел, друг – камък. Изобщо кой, с каквото е бил уцелен.

Покрай светлото събитие в събота, обаче, някои от вас за първи път ще стъпят в квартала. Точно за тях е тази статия – сървайвъл гайд. Четете, информирайте се и се екипирайте.

Необходим инвентар

Всичко тук е съобразено с идеята, че отивате на купон – трябва да сте леки и да притежавате добра повратливост в кръста (и добър демараж, както би казал Петела), и следователно – не можете да носите повече от една раница на гърба си. Освен подразбиращите се салата “Снежанка” и няколко пакета салфетки, ще ви бъдат нужни следните неща:

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Миналото лято бях повлечен от каузата „Да подкрепим българското кино” и гледах “Мисия Лондон”. Не останах разочарован. Затова нямах възражения, когато вчера ме повлякоха на премиерата на новия български филм “Love.net”. Все пак, бях чел ревютата на Пламен за “Стъпки в пясъка” и „TILT” и не се съпротивлявах особено.

Повечето от вас са чули за “Love.net” благодарение на агресивната му реклама по киносалоните в предишните няколко месеца. Всъщност, кампанията бе толкова натрапчива, че много хора решиха, че дори интернет-феноменът Доби е част от нея. Това звучи абсурдно, защото във филма няма нито “Снежанка”, нито салфетки. Според мен, обаче, Доби би се почувствала обидена от подобна асоциация след като изгледа филма. Защо смятам така, ще научите от следващите редове.

„Love.net” има интересна съдба. Замислен през 2004г., проектът печели субсидия чак през 2007г. от Националния филмов център. В продължение на 2 месеца в сайт за запознанства е отправено предизвикателството да се изпращат интересни интернет истории от потребителите. Получени са хиляди, които доказват на сценаристите, че замислените от тях истории наистина се случват често. Но, стига толкова предистория.

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Написаното по-долу НЕ Е първоаприлска шега

Вече трети ден българското интернет пространство се тресе от феноменa Доби,  за който писах в предишната статия.  Всичко беше смешно, забавно, хората създаваха умопомрачителни картинки и събитието бързо събра много почитатели. В късните часове на предишния ден въпросното събитие, обаче, бе изтрито и хората се пръснаха, търсейки нов начин да се съберат – появиха се безброй нови събития и групи.

Преди 30 минути, от сигурен източник, до мен достигна информация, че Доби е истинска личност и това,  което се случи в последните дни я е довело до, цитирам,  “нервна криза”.

От друга страна нещата в следващите дни заплашват да излязат извън пропорции и да застрашат живота и здравето много на хора.  Не е случайно, че за събирания на големи групи на открито се изискват разрешения от общината, присъствие на органите на МВР и организация, която да поеме отговорност за осигуряването на стюарди. В момента няма организация, която да поеме такава отговорност.

Осъзнавяйки всичко това и разбирайки принципа, че коефициентът на интелигентност на една тълпа е равен на този на най-глупавият неин член, реших, че Trollsday  и в частност аз, като негов автор, съм длъжен да застана зад една много непопулярна, но отговорна и вярвам, правилна позиция.

Trollsday (и аз като негов представител),  се разграничава от организация и участие във всякакви събития, имащи потенциала да нарушат душевното спокойствие и личното пространство на трети лица.

Призивът ми е, ако някой все пак реши да организира нещо, нека всичко се направи отговорно и на подходящо за целта място. Но при това да не се нарушава личното пространство на нашата героиня и нейните съседи.
Бъдете отговорни.

С уважение към всички вас,

Пламен Петров

www.Trollsday.com

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Източник - фейсбук - Emanuil Georgi

Днес е паметна дата. В този ден се роди първото истинско, българско интернет “meme”, при това всичко се случи абсолютно ненадейно.

За питащите се “Какво е това meme?” ще отворя една скоба. Думата “meme” произлиза от гръцкото mim?ma – “нещо имитирано”. Urban dictionary дава следното определение за нея:  “идея, вярване или система от вярвания, или поведенчески шаблон, който се разпространява в културата вертикално, чрез наследяване (например, от родители към деца) или хоризонтално, чрез културно придобиване (например от наблюдатели, информационна или забавна медия).”

Е, в тази статия ще ви разкажа за днешния феномен и ще поразсъждавам над неговите положителни и отрицателни страни и евентуални последствия.

Как стана всичко?

Доби е момиче от Софийския квартал Дружба 1 и ще става на 22 години след десет дни. Съответно, решава да подходи “модерно” и да покани приятелите си на рождения си ден не по друг начин, а създавайки събитие във Facebook. Без да се мори да преминава на кирилица, тя сяда и натраква на клавиатурата стандартното – “никой да не носи салата снежанка” и “да се донесат салфетки”. Доби уточнява, че апартаментът й е малък и няма място за много хора, но това не е проблем, защото като се “посъберат” (о, иронията) хора може да се  “отиде и някъде другаде”.

До тук – добре. Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:

Автоматизираната Toyota

Автоматизираната Toyota

“В трафика на София, ако не можеш да псуваш, ще умреш от сърце” – така ми каза един мой приятел, когато преди години тъкмо бях станал шофьор. И сигурно е бил прав – на всеки понякога му прелива чашата и си отпуска душата на воля. В тези моменти на отсрещния не му е нужен специализиран курс по разчитане на говор от устни, за да разгадае какво му изпращаме с така експресивната си физиономия. С други думи, повечето от нас, потопени в трафика на милата ни столицата, рано или късно се превръщат в някаква налудничава смесица между Шумахер и Стоичков.

И ето тук идва ролята на Google. Световният интернет гигант, с огромните си приходи и съответните им възможности, се залавя да революционализира автомобилния сектор. И не с друго, а с роботизиран автомобил, който шофира сам – разпознава улици и препятствия, завива, ускорява, спира. При това доста добре. Долните два видеоклипа ще ви дадат по-добра представа от описанията ми, за това най-добре ги прегледайте, а след това ще поразсъжвам над всичко това, без да пропусна да се превърна в олицетворение на всемирния скепсис.

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
© Copyright 2023, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License