Таг архив: представление


В тази статия ще ви разкажа за една страхотна постановка, която посетих. Става дума за “Вечерен Акт” по Чехов, която се играе в театър 199. Авторски спектакъл на Съни Сънински – по описанието на хората от театъра – особена смесица от няколко пиеси на Антон Чехов – великият руски майстор на късия разказ, известен с умението си да пресъздава ежедневното и обикновеното по невероятно въздействащ начин. В представлението участват небезизвестните Мария Сапунджиева, Димитър Рачков и Съни Сънински.

Сюжетът, погледнат на пръв поглед, е банален и… обикновен (нерешителен ерген, иска да се жени за стара мома със сравнително заможен, но стиснат баща). Декорът, до някъде по традиция – относително беден.

Сигурно се чудите, в такъв случай какво толкова и е невероятното на тази постановка?

Труден съм за разсмиване, но трябва да призная, че този спектакъл генерира огромно количество смях в малката зала. На няколко пъти избухвах неyдържимо, а хората около мен се заливаха без прекъсване от началото до края. Смях, освободен от простотия и вулгарност – някак си идващ естествено, предизвикан от изненадите на сцената и детайлите на образите. Истински, качествен смях. Ако имаше как тоя смях да се сложи за продан в магазина, на неговата опаковка със сигурност щеше гордо да се кипри надпис “Био”.

Сега, няколко думи за играта на актьорите. Принципно Рачков си има типичен стил, играе ролите си донякъде шаблонно – образът, като че трябва да се завърти около него, за да стане всичко. По-точно образите представят Рачков, отколкото обратното. Никой не се сърди, обаче, защото обикновено резултатът разсмива до сълзи. Гледал съм този актьор в няколко представления до сега, където предизвиква много смях, но никъде не пасва така перфектно, както в този спектакъл. Тук Рачков е фантастичен.

Като сте прочели горното, следващото сигурно ще ви прозвучи шокиращо. Никога не съм предполагал, че някой може да засенчи уау-ефекта от представянето на Рачков в комедийна постановка, но ето че се случи – Mария Сапунджиева ни събра очите с игра и направо ни довърши от смях. Заради представянето си в тази пиеса, тя има две спечелени награди. Според мен, абсолютно заслужено.

Режисьорските решения в тази постановка са уникални. Тук няма да развалям изненади, само ще спомена, че през цялото представление актьорите се подвизават на сцената с по една празна дървена рамка – символично влизайки и излизайки от нея със своите образи. Освен това им приложение, въпросните дървени рамки непрестанно се превръщат в различни предмети по изненадващи начини, които ще ви вземат акъла и ще ви разсмеят още повече… В този ред на мисли, привидната първоначална липса на кой знае какъв декор в това представление няма никакво значение за крайното усещане.

Действието на сцената изобилства от изненади. И въпреки многото смях и комедийното представяне, спектакълът има достатъчно дълбочина, за да ви пренесе в историята, да ви накара да усетите руските нрави, поръсени с щипка от гения на Чехов.

Сега седя пред компютъра, хапвайки соленки, чета какво съм написал и се чудя… Успях ли да загатна усещането от това, което вчера видях, под формата на най-обикновен текст? Не, не съм. Не мога, поне не и аз.

Ако искате да се посмеете и да останете доволни – отидете и вижте постановката (взимайте си места на по-предните редове в театър 199). Ще завърша като отбележа, че това представление несъмнено вече ще присъства в моите топ пет предложения, когато трябва да отговоря на “Препоръчай ми нещо смешно”.

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

„Животно на Трона“

Ако сте от хората, били в съзнание през 90-те години, няма начин да не помните предаването-явление “Улицата”.

Владимир Пенев и Иван Петрушинов в "Животно на трона"

Владимир Пенев и Иван Петрушинов в "Животно на трона"

В него изгряха цяло поколение талантливи комедийни актьори (днес, по-актуални от всякога) – Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев (превърнал тогавашния импровизиран скеч за “даскала -дърводелец”, в най-търсеното театрално представление в последните няколко години – моноспектакълът “За народното творчетство”).

Защо започвам с “Улицата”? От една страна, защото зад “Улицата” и зад “Животно на трона” седи един и същ човек. Дори и да не сте чували за него, той със сигурност е допринесъл поне един път да се смеете до сълзи. Става дума за  режисьора Теди Москов, който отбеляза своя 50-годишен юбилей на 7ми октомври тази година. За мен, обаче, паралелът между “Улицата” и “Животно на трона” е уместен, не само заради него. Сигурен съм, че и вие самите ще намерите сходствата, четейки нататък.

“Животно на трона” по Карло Гоци е изключително динамична постановка, която не спира да обстрелва зрителя с различни смешно-тъжни, често абсурдни сцени, които незнайно как, накрая все пак остават свързани помежду си. Сюжетът – амбиция за власт, покрай нея – любов – далечна връзка с „Кралят Елен“ на Карло Гоци. Стилът е Комедия дел арте – накратко, (за незапознатите – като мен, преди да прочета малко по въпроса) това е жанр, възникнал през XVI век в Италия, в който сценарият е само условен, а актьорите най-вече импровизират.

Представлението продължава два часа и успя да държи непрестанно вниманието ми. Донякъде с динамичността си, донякъде със смеха, а често и с “търсенето на смисъла”, в което бе ангажирана както публиката, така и героите. Естествено, наред с всичко позитивно, в постановката фигурираше и обичайната, профилактична доза вулгарност.

Останах впечатлен от наистина различните и въздействащи похвати и изразни средства, използвани на сцената: размяна на гласове; рисуване върху хартиени пана, върху сенките на актьорите; посттоянна намеса от “хората, под черта” – два страхотни персонажа, които се включваха от време на време с невероятно смешни тълкувания на сцените, които наблюдавахме.

Играта на актьорите в това представление е чудесна – най-силно впечатление ми направиха Иван Петрушинов и Владимир Пенев (впрочем вторият, прави не по-малко добра, макар и второстепенна, роля и в шедьовъра “Приятнострашно” в театър 199).

Ако ви се гледа нещо забавно и различно, ако ви липсва “Улицата”, това е постановка, която бих ви препоръчал.

И тръгвайки си леко объркани и с широка усмивка на уста от театъра, да не вземете да повярвате на твърденията на героите, че представлението “няма смисъл”. Нали знаете – смисълът обикновено гледа да избяга, но ние винаги го търсим, защото ни е нужен и защото знаем, че е някъде там.

„Животно на трона“ по Карло Гоци

Постановка: Теди Москов

Участват: Владимир Пенев, Светлана Янчева, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Пенко Господинов, Емил Котев, Христина Караиванова, Евгени Будинов

Малък градски театър „Зад канала“

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]
© Copyright 2017, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License