Таг архив: комедия


Миналото лято бях повлечен от каузата „Да подкрепим българското кино” и гледах “Мисия Лондон”. Не останах разочарован. Затова нямах възражения, когато вчера ме повлякоха на премиерата на новия български филм “Love.net”. Все пак, бях чел ревютата на Пламен за “Стъпки в пясъка” и „TILT” и не се съпротивлявах особено.

Повечето от вас са чули за “Love.net” благодарение на агресивната му реклама по киносалоните в предишните няколко месеца. Всъщност, кампанията бе толкова натрапчива, че много хора решиха, че дори интернет-феноменът Доби е част от нея. Това звучи абсурдно, защото във филма няма нито „Снежанка“, нито салфетки. Според мен, обаче, Доби би се почувствала обидена от подобна асоциация след като изгледа филма. Защо смятам така, ще научите от следващите редове.

„Love.net” има интересна съдба. Замислен през 2004г., проектът печели субсидия чак през 2007г. от Националния филмов център. В продължение на 2 месеца в сайт за запознанства е отправено предизвикателството да се изпращат интересни интернет истории от потребителите. Получени са хиляди, които доказват на сценаристите, че замислените от тях истории наистина се случват често. Но, стига толкова предистория.

Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

Сядам, пускам музиката, колкото нежно да стимулира съзнанието ми и кротко се отпускам в обятията на писателските музи, с надеждата, че и този път ще бъдат благосклонни към моите занимания.

Слагайки края на стабилното прекъсване след предишната статия, ще направя завръщане с едно двойно филмово ревю. Защо двойно? Най-вече, защото тези филми имат някои основни общи черти – и двата имат драматично-романтичен привкус, и в двата има и комедия, и в двата действието се развива в сходни исторически периоди… и… ъъ… и двата са… български.

Само преди няколко години, краят на горното изречение би ви се сторил скандално перверзен. Навярно щяхте да спрете да четете точно там и щяхте да се захванете с правенето на нещо по-интересно и неналудничаво – например да шиете гоблен на тъмно, носейки брезентови ръкавици с два пръста.

Но ето, че все още сте тук – значи нещо се е променило…

Сигурно сте гледали “Светът е голям…” или “Мисия Лондон”, или “Източни пиеси”? Това бяха страхотни съвременни български (или поне със стабилно българско участие) филми, които останаха в сърцата на много хора и ни дадоха надежда, че киното ни не е безвъзвратно изгубено.

Въпросът сега е, дали новите две заглавия си заслужават гледането поне толкова колкото гореспоменатите. Отговорът е в редовете по-долу… Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

Донякъде по традиция, декември не предлага кой знае колко впечатляващи заглавия на големия екран. Тази година не бе изключение – няколко пъти се отказвах от киното в полза на други забавления (не се смейте ехидно), не толкова защото не ми се гледат филми, колкото заради това, че така и нищо не успя да се пребори с прагматично-избиращото ми съзнание.

По средата на празниците, обаче – на 22 декември в програмата изневиделица се появи „Запознай се с малките“. Ето нещо, което исках да гледам! В тази статия ще направя кратко ревю на филма, без да разкривам сюжета, като възнамерявам да хвърля и щипка „Пламен“ на цялото нещо.

„Запознай се с малките“ (“Little Fockers”) се явява трета част на добре познатата на всички поредица „Meet the Parents” и „Meet the Fockers”. В нея се запознаваме с двете деца на вече женените семейство Focker.

Не е пресилено да се каже, че първите две части бяха най-смешните семейни комедии на изминалото десетилетие. Изключителният актьорски състав – Робърт Де Ниро, Бен Стилър, Оуен Уилсън (помните “Wedding Crashers”, нали?), а във втората част и Дъстин Хофман, и Барбара Стрейзънд – сам по себе си бе причина тези два филма да се превърнат в невероятен хит.

Естествено, идва въпросът – достойно продължение ли е тази част и заслужава ли си да си давате парите, за да я гледате? Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

Ето, че дойде отново момент да пиша за впечатленията си от гледан на кино филм… За съжаление този път киносалонът се яви по-скоро пречка отколкото приятното място, осигуряващо перфектно изживяване. Но всичко по реда си…

Противно на очакванията ми, преводът на заглавието на този филм от английски (“Easy A” – буквално преведено – “Лесна Шестица”) всъщност си е доста адекватен. Това, обаче, човек разбира едва когато гледа филма.

“Easy A” е типичната щатска тийнейджърска комедия с една идея повече дълбочина от средното.

Основната тематика, естествено и очаквано, е сексът – първият път, свързаните с това лъжи и слухове в гимназията, колко е трудно да си аутсайдер от всякакъв вид, как често нещата не са такива каквито изглеждат отвън. В сюжета доста сериозна част заема и един нюанс, засягащ криворазбраната религиозност и в тази връзка ограниченост и консервативност на една голяма част от обществото в САЩ – проблеми, които, май повече за добро, отколкото за лошо, у нас са абсолютно неактуални. Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

„Животно на Трона“

Ако сте от хората, били в съзнание през 90-те години, няма начин да не помните предаването-явление “Улицата”.

Владимир Пенев и Иван Петрушинов в "Животно на трона"

Владимир Пенев и Иван Петрушинов в "Животно на трона"

В него изгряха цяло поколение талантливи комедийни актьори (днес, по-актуални от всякога) – Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев (превърнал тогавашния импровизиран скеч за “даскала -дърводелец”, в най-търсеното театрално представление в последните няколко години – моноспектакълът “За народното творчетство”).

Защо започвам с “Улицата”? От една страна, защото зад “Улицата” и зад “Животно на трона” седи един и същ човек. Дори и да не сте чували за него, той със сигурност е допринесъл поне един път да се смеете до сълзи. Става дума за  режисьора Теди Москов, който отбеляза своя 50-годишен юбилей на 7ми октомври тази година. За мен, обаче, паралелът между “Улицата” и “Животно на трона” е уместен, не само заради него. Сигурен съм, че и вие самите ще намерите сходствата, четейки нататък.

“Животно на трона” по Карло Гоци е изключително динамична постановка, която не спира да обстрелва зрителя с различни смешно-тъжни, често абсурдни сцени, които незнайно как, накрая все пак остават свързани помежду си. Сюжетът – амбиция за власт, покрай нея – любов – далечна връзка с „Кралят Елен“ на Карло Гоци. Стилът е Комедия дел арте – накратко, (за незапознатите – като мен, преди да прочета малко по въпроса) това е жанр, възникнал през XVI век в Италия, в който сценарият е само условен, а актьорите най-вече импровизират.

Представлението продължава два часа и успя да държи непрестанно вниманието ми. Донякъде с динамичността си, донякъде със смеха, а често и с “търсенето на смисъла”, в което бе ангажирана както публиката, така и героите. Естествено, наред с всичко позитивно, в постановката фигурираше и обичайната, профилактична доза вулгарност.

Останах впечатлен от наистина различните и въздействащи похвати и изразни средства, използвани на сцената: размяна на гласове; рисуване върху хартиени пана, върху сенките на актьорите; посттоянна намеса от “хората, под черта” – два страхотни персонажа, които се включваха от време на време с невероятно смешни тълкувания на сцените, които наблюдавахме.

Играта на актьорите в това представление е чудесна – най-силно впечатление ми направиха Иван Петрушинов и Владимир Пенев (впрочем вторият, прави не по-малко добра, макар и второстепенна, роля и в шедьовъра “Приятнострашно” в театър 199).

Ако ви се гледа нещо забавно и различно, ако ви липсва “Улицата”, това е постановка, която бих ви препоръчал.

И тръгвайки си леко объркани и с широка усмивка на уста от театъра, да не вземете да повярвате на твърденията на героите, че представлението “няма смисъл”. Нали знаете – смисълът обикновено гледа да избяга, но ние винаги го търсим, защото ни е нужен и защото знаем, че е някъде там.

„Животно на трона“ по Карло Гоци

Постановка: Теди Москов

Участват: Владимир Пенев, Светлана Янчева, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Пенко Господинов, Емил Котев, Христина Караиванова, Евгени Будинов

Малък градски театър „Зад канала“

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]
Помощник :)Харесвам Pixar. И не толкова заради връзката „Pixar – Стив Джобс – Applе – Моят личен кеф”, колкото поради факта, че те правят анимациите, които безотказно „вдигат летвата” в този вид кино от години насам. Finding Nemo, поредицата Toy Story, The Incredibles, Up, WALL-E са все заглавия, превърнали се в класики, обожавани и от деца, и от възрастни.

Тук обаче няма да говоря за филм на Pixar, защото се оказа, че и други могат да правят анимация на такова равнище. Става дума за Illumination Entertainment, коитo ме изненадаха приятно с „Аз, проклетникът”. Филмът пожъна голям успех отвъд океана, а от началото на този месец се върти и в нашите кина.

Трябва да призная, че поради ред скучни причини, аз гледах 2D версията. Ще внимавам да не ви разказвам сюжета… т.е. ако не сте го гледали и възнамерявате да го направите, смело четете надолу!

Първото, което прави впечатление е, че анимацията на този филм е страхотна. Всичко е невероятно красиво и изпипано и в най-дребните детайли. Сцените са въздействащи, комичният стил на героите и техните обкръжения предизвикват усмивка дори и сами по себе си. „Помощниците“ (виж картинката) на главния герой с техния смешен език са много добро попадение и допринасят за голяма част от моментите, в които ви е трудно да си поемете дъх от смях (за домашно: Като гледате филма, разберете какво е „пат?й“).

Филмът е лек и приятен, а посланието му (естествено, положително), макар и не особено оригинално, стопля сърцето и те кара да се замислиш. Сюжетът увлича, а забавните моменти, в които се засмях бяха повече от нормалното, на което съм свикнал.

Като отрицателна черта на филма или по-скоро на тукашното му представяне, бих посочил дублажа. За съжаление на възрастните зрители, в нашите кина анимациите от много време насам се дублират задължително и поради това винаги изпускаме изключителните гласове на истинските звезди, стоящи зад героите. В случая с този филм, гласът на главния герой е неподражаемият Steve Carell, познат като Майкъл от един мой любим сериал – The Office (По ирония на съдбата, този сериал бе пуснат в България по телевизията, където заради безумния си български дублаж губеше огромна част от чара и „лафовете“ си и така и не успя да издържи особено дълго време на екран). Друго, което ми направи особено впечатление – имаше една-две „нарочни“ сцени, които си личеше, че са добавени основно, за да се демонстрира зрелищността на 3D. Но тези сцени ги има почти във всяко подобно заглавие.

Като заключение – ако ви се гледа нещо неангажиращо, красиво и усмихващо – препоръчвам ви този филм. Разбрах, че вече се работи и по продължение, което аз лично ще чакам с нетърпение.

В случай, че обичате да гледате трейлъри предварително (аз ги гледам след като гледам филма), ето ви един:

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]
© Copyright 2017, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License