Таг архив: забавно


Хамстер нинджа

Сплинтер

Сплинтер

Сега ще ви върна повече от десетилетие назад – във времето на БНТ и Ефир 2, във времето на „западните анимационни детски”. Израствайки през 90-те няма начин да не сте закачили поне малко от „Костенурките Нинджа”.

А спомняте ли си Сплинтер – мърдият, владеещ до съвършенство бойни изкуства канален плъх, който беше техният духовен баща? Е, оказва се, че той има роднини в истинският живот, които пренасят във времето мишите бойни изкуства и продължават да ги усъвършенстват до неузнаваемост.

Естествено, в Русия:

Не знам дали е възможно един хамстер да бъде по-нинджа от този тук. Забележете стойките след 50-тата секунда на клипа… Забележете черното му кимоно… Този хамстер всяка сутрин собственоръчно си изстисква свеж сок от гранит.

Дано да ви е било забавно и дано не получа много спам от природозащитници… И не се закачайте с гризачи.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Всеки от нас носи със себе си по един компютър. Не, нямам предвид телефона ви – в сравнение с това, за което говоря, той е просто едно лъскаво мобилно сметало. Става дума за нещо, представляващо мощна и супер-изтънчена смесица от хардуер и софтуер.

Наричаме го мозък. И все още не знаем достатъчно за него. Да, ние сме парадоксални същества – опитваме да създадем перфектен изкуствен интелект преди да сме разбрали напълно естествения.

Така или иначе, опитите ни да разберем работата на мозъка са довели до не едно и две интересни открития и заключения. Тук ще прочетете само за няколко от тях. Обещавам да е интересно.

Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

В тази статия ще ви разкажа за една страхотна постановка, която посетих. Става дума за “Вечерен Акт” по Чехов, която се играе в театър 199. Авторски спектакъл на Съни Сънински – по описанието на хората от театъра – особена смесица от няколко пиеси на Антон Чехов – великият руски майстор на късия разказ, известен с умението си да пресъздава ежедневното и обикновеното по невероятно въздействащ начин. В представлението участват небезизвестните Мария Сапунджиева, Димитър Рачков и Съни Сънински.

Сюжетът, погледнат на пръв поглед, е банален и… обикновен (нерешителен ерген, иска да се жени за стара мома със сравнително заможен, но стиснат баща). Декорът, до някъде по традиция – относително беден.

Сигурно се чудите, в такъв случай какво толкова и е невероятното на тази постановка?

Труден съм за разсмиване, но трябва да призная, че този спектакъл генерира огромно количество смях в малката зала. На няколко пъти избухвах неyдържимо, а хората около мен се заливаха без прекъсване от началото до края. Смях, освободен от простотия и вулгарност – някак си идващ естествено, предизвикан от изненадите на сцената и детайлите на образите. Истински, качествен смях. Ако имаше как тоя смях да се сложи за продан в магазина, на неговата опаковка със сигурност щеше гордо да се кипри надпис “Био”.

Сега, няколко думи за играта на актьорите. Принципно Рачков си има типичен стил, играе ролите си донякъде шаблонно – образът, като че трябва да се завърти около него, за да стане всичко. По-точно образите представят Рачков, отколкото обратното. Никой не се сърди, обаче, защото обикновено резултатът разсмива до сълзи. Гледал съм този актьор в няколко представления до сега, където предизвиква много смях, но никъде не пасва така перфектно, както в този спектакъл. Тук Рачков е фантастичен.

Като сте прочели горното, следващото сигурно ще ви прозвучи шокиращо. Никога не съм предполагал, че някой може да засенчи уау-ефекта от представянето на Рачков в комедийна постановка, но ето че се случи – Mария Сапунджиева ни събра очите с игра и направо ни довърши от смях. Заради представянето си в тази пиеса, тя има две спечелени награди. Според мен, абсолютно заслужено.

Режисьорските решения в тази постановка са уникални. Тук няма да развалям изненади, само ще спомена, че през цялото представление актьорите се подвизават на сцената с по една празна дървена рамка – символично влизайки и излизайки от нея със своите образи. Освен това им приложение, въпросните дървени рамки непрестанно се превръщат в различни предмети по изненадващи начини, които ще ви вземат акъла и ще ви разсмеят още повече… В този ред на мисли, привидната първоначална липса на кой знае какъв декор в това представление няма никакво значение за крайното усещане.

Действието на сцената изобилства от изненади. И въпреки многото смях и комедийното представяне, спектакълът има достатъчно дълбочина, за да ви пренесе в историята, да ви накара да усетите руските нрави, поръсени с щипка от гения на Чехов.

Сега седя пред компютъра, хапвайки соленки, чета какво съм написал и се чудя… Успях ли да загатна усещането от това, което вчера видях, под формата на най-обикновен текст? Не, не съм. Не мога, поне не и аз.

Ако искате да се посмеете и да останете доволни – отидете и вижте постановката (взимайте си места на по-предните редове в театър 199). Ще завърша като отбележа, че това представление несъмнено вече ще присъства в моите топ пет предложения, когато трябва да отговоря на “Препоръчай ми нещо смешно”.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Винаги ме обзема невероятно чувство когато вляза в магазин „за 1 лев”. Сякаш влизам в друга галактика, пълна с непознати, често опасни, но привлекателно блещукащи неща. Духът ми за откривателство и приключения веднага се събужда и започвам да разглеждам предмети, които не съм и предполагал, че биха могли да съществуват. Подозирам, че успехът на тези магазини разчита до голяма степен на малкия космонавт-изследовател, дремещ във всеки от нас. Та не е ли бабата, тръгнала да намери възможно най-съмнителните прибори за хранене в „единия лев”, своеобразен сървайвър – аналог на всеядния и всепреживяващия Беар Грилс от „Оцеляване на предела” по Discovery Channel?

С други думи… ”Нищо не променя детето така, както космосът и магазинът за един лев”… и каките. Но това е друга тема.

Това, което за много от вас може би няма да се окаже новина е, че магазините за един лев си имат онлайн еквивалент, а именно http://www.dealextreme.com – разположен в центъра на сърцето на източника на всички евтини благини – Хонконг. Въпросният магазин доставя абсолютно безплатно до всяка точка на света (да, дори и точката, върху която седите в момента) всякакви евтини джаджи – от ключодържатели и лазери, с които бихте могли да ослепите средно голям камък, през калъфки за телефони, дребна електроника, и каквото-се-сетите още.

Естествено и аз паднах в плен на желанието да си поръчам нещо от там. Къде, за да „пробвам” безплатната доставка (е, безплатна е, как ще пропусна) къде, за да задоволя личния ми дремещ космонавт. И така, ще ви представя днес една сензация – най-малкият соларно-задвижван автомобил в света.

Количка със слънчева батерия
Огромна е. Don’t swallow.

Както виждате,  това е една миниатюрна слънчева батерия с колелца. Минимализъм в действие. И освен това е „еко“. Сега въпросът, който, предполагам, вълнува всички, които са издържали до тук:

„Добре, това изобщо работи ли?”

Краткият отговор е „И да, и не”. Понеже сега няма много силна естествена слънчева светлина, реших да импровизирам с изкуствени източници. Това, което открих опитвайки се да подкарам количката за първи път е, че бялата LED светлина, независимо колко силна и съсредоточена е, изглежда не влияе изобщо на батерията.  За сметка на това, жълтата светлина от old-school  100-ватовите крушки „с нажежаема жичка” (вече забранени), се оказа, че  върши добра работа. Нужно е, обаче, да се приближи доста такъв източник до соларното панелче и количката тръгва… напред и то доста бързо. Изключително просто, но забавно. И те кара да си мислиш „До къде стигнаха техонологиите, щом за общо 3 лв тази количка достига до мен от Хонгконг?”.

Ето и едно видео (не е правено от мен) на същата количка в действие:

И така, давайте от време на време свобода на своя вътрешен изследовател и гледайте да не се отровите! Приятно пазаруване! Ако имате въпроси, от къде, как, колко и какво, питайте в коментарите – не изискват регистрация! Мненията ви също са важни за мен 🙂

Edit: Лина ме подсети, че съществува и хлебарка със соларно задвижване. Производството вече е надминало и най-лудите ни идеи 🙂

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]
© Copyright 2018, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License