Таг архив: драма


Миналото лято бях повлечен от каузата „Да подкрепим българското кино” и гледах “Мисия Лондон”. Не останах разочарован. Затова нямах възражения, когато вчера ме повлякоха на премиерата на новия български филм “Love.net”. Все пак, бях чел ревютата на Пламен за “Стъпки в пясъка” и „TILT” и не се съпротивлявах особено.

Повечето от вас са чули за “Love.net” благодарение на агресивната му реклама по киносалоните в предишните няколко месеца. Всъщност, кампанията бе толкова натрапчива, че много хора решиха, че дори интернет-феноменът Доби е част от нея. Това звучи абсурдно, защото във филма няма нито „Снежанка“, нито салфетки. Според мен, обаче, Доби би се почувствала обидена от подобна асоциация след като изгледа филма. Защо смятам така, ще научите от следващите редове.

„Love.net” има интересна съдба. Замислен през 2004г., проектът печели субсидия чак през 2007г. от Националния филмов център. В продължение на 2 месеца в сайт за запознанства е отправено предизвикателството да се изпращат интересни интернет истории от потребителите. Получени са хиляди, които доказват на сценаристите, че замислените от тях истории наистина се случват често. Но, стига толкова предистория.

Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]
Една (К)нига, която определено си заслужава.

Една (К)нига, която определено си заслужава.

Малко хора знаят за това, но преди вече повече от пет години животът ми премина през един бурен период, който спокойно може да се бори за сюжет на латиноамерикански сериал… или поне турски.

Накратко казано – първа голяма любов – тя  замина за САЩ с нулева вероятност да се завърне перманентно в обозримото бъдеще. Аз пък – влюбен до лудост – търсех начин да уча в САЩ, да отида някак си там. Бях подал документи за лотарията „зелена карта“ за втора поредна година и чаках без да спирам да мисля върху варианти за бягство… „Луда работа“ – мисля си сега, но пък и не съжалявам – подобни емоции са дрога за душата, а и тогава всичко това изглеждаше като единствения начин да бъда наистина щастлив.

Връзката, обаче, си имаше своите трески за дялане, дистанцията катализира проблемите и нещата сравнително бързо отидоха на кино. Същевременно моят живот тук пое по нова пътека – намерих добра работа, започнах висшето си образование в университета и най-важното – тъкмо се запознах с жената (надявах се) на живота си.

Всичко се подреждаше чудесно, болката отминаваше бързо, отмивана от мощните вълни на силните чувства и усещания, породени от новите хора и събития. Докато един ден не получих едно пощенско известие – отидох в пощенския клон и там ми дадоха един грамаден пощенски плик. Познайте… Бях спечелил зелена карта!

Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

The Town е филм, който спокойно можеше да се казва “Трилърът на Бен Афлек” – той е сценарист и режисьор и между другото, той играе в главната роля. Този филм е особен – сигурен съм, че голяма част от него ще ви хареса, но определено има и какво да ви подразни. Още в началото ще кажа, че ако ви се гледа нещо като екшън-фантастика-комедия за банкови обири – този филм не е за вас. По-добре си пуснете пак “Бандата на Оушън”. В “The town” нещата са представени доста по-реалистично и изцяло на друго ниво.

Историята тук се развива в Charlestown – квартал на Бостън, известен с огромното количество банкови грабежи. Там това занимание се е превърнало, едва ли не, в основен поминък и занаятът се предава от баща на син от поколения, определяйки съдбите на цели фамилии. Е, за такава една бандо-фамилия става дума във филма…

Историята е драматична и с добро количество впечатляващ екшън. В цялото нещо някак е вплетена и любовна нишка. Според мен – нескопосано, но за това, в края на статията – там са негативите. Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

Не, наистина. Гледайте. Днес.

Не, наистина. Гледайте. Днес.

Компютрите водят до отчуждение. Хората, използващи компютри все повече се отдалечават един от друг и губят своите социални умения. Човечеството е обречено на алиенация… или поне това бяха доскоро срещаните мнения сред по-възрастните, които знаеха по нещо (разбира се, чудовищно) за компютрите и интернет само индиректно от телевизията и пресата.

Сега, обаче, интернет е навсякъде, дори на телефоните ни, в нашите ръце. Въпросните хора вече си имат профили във Facebook и сега мнението им е малко по-различно. Истината е, че днес, благодарение на Facеbook, сме по-свързани и комуникиращи от всякога.

Признавам, че тръгнах с голям интерес и не особено големи очаквания за филма, но в крайна сметка останах със страхотни впечатления и сега изобщо не възнамерявам да крия вълнението си от това, което видях.

Накратко за сюжета (както винаги, без да разкривам нищо конкретно) – филмът разказва историята около раждането на най-голямата социална мрежа в света и драматичната война за интереси последвала това събитие. Драмата поставя универсалните въпроси за приятелството, верността, завистта. Спорно е доколко събитията са пресъздадени абсолютно точно – от Facebook го наричат преувеличен, драматизиран… но след като изгледах филма, това само ме кара да вярвам, че историята е относително близо до истината, тъй като само в такъв случай поведението на реалните лица изглежда логично.

Нивото на реализъм в този филм е върховно – филмът е несравнимо по-близо до истината от класиката “Хакери” – всичко е изпипано до най-малките детайли – терминологията, имената на технологиите, на командите, на личностите, на компаниите. Всичко е точно така, както би трябвало да бъде.

Историята е разказана по изключително завладяващ начин. В това отношение „The Social Network“ засенчва дори любимия ми “Пиратите от силиконовата долина” (сигурен съм, че се сещате – Microsoft vs Apple в битката за персоналния компютър). Филмът има от всичко точно по колкото е нужно – добър увод, интензивна завръзка и интересна развръзка. Повечето диалози са остроумни и действието е изпълнено със сцени с изтънчен хумор.

Актьорите са на много високо ниво, като (непознатият за мен до момента) Джеси Айсенберг е повече от феноменален в ролята на създателя на Facebook – Марк Цукерберг. Не казвайте на никого, че съм го написал, но Джъстин Тимбърлейк също прави страхотна роля като небезизвестния Шон Паркър (Napster).

В заключение – за мен, „The Social Network“ бе истинско удоволствие! Това е есенцията на определението за “Geek porn”. Сигурен съм, че ще остане в историята и ще се нареди до класиките в жанра, тъй като запечатва едно от най-важните и интересни събития случили се в света на интернет технологиите в първото десетилетие на този век.

Но не оставайте подведени смятайки, че този филм би се харесал само на хората от IT сферата. Естествено, общата (компютърна) култура помага за пълното усещане на филма, но според мен, (а и според някои други не толкова tech-ориентирани зрителки, които бяха така мили да споделят с мен мнението си след прожекцията) драматичната фабула е достатъчно завладяваща, за да бъде интересна дори и сама по себе си.

Този филм интригува, разсмива, замисля, вдъхновява и не на последно място – прави geek-овете да изглеждат донякъде готини (!?!). За това не смятам, че заглавието е преувеличено. Препоръчвам “The Social Network” с две ръце – 10/10.

Трейлърът е отдолу. Приятно гледане… и да не забравите да ме “харесате”… във Facebook 😉

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]
© Copyright 2017, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License