Последни статии »

Един от приветстващите плакати

Един от приветстващите плакати

Ходенето на технологични конференции има три основни цели:

  • да научиш повече за новостите в технологиите
  • да изядеш възможно най-много кексчета и сладки в паузите между сесиите
  • да си свериш часовника с конкуренцията и да видиш какви са тенденциите в сферата на запад

Да си призная, в началото, като седнах да пиша тази статия, мислех да ви разкажа за организацията на DevReach, но след това се замислих и реших, че не искам да ви отегчавам със словоизлияния за това на колко високо ниво е било всичко или колко добро място за провеждане на конференции от такъв тип е кино Арена. Е, избрах друг подход… И така…

На DevReach 2010 посетих няколко изключително качествени лекции в сферата на ASP.NET, за които, обаче, също няма да се впускам в детайли, защото бяха брилянтни, но не и разтърсващи. Покрай тях попаднах и на няколко други лекции, които за мен се оказаха ключови тази година и мисля, че разкриха тенденции и новости, които наистина си заслужават да се отбележат и да бъдат споделени. Точно за тях възнамерявам да напиша. Предполагам, че ще стане малко по-дълго, но ви уверявам, че си заслужава четенето… ако ми вярвате, продължавайте да четете нататък.

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Не, наистина. Гледайте. Днес.

Не, наистина. Гледайте. Днес.

Компютрите водят до отчуждение. Хората, използващи компютри все повече се отдалечават един от друг и губят своите социални умения. Човечеството е обречено на алиенация… или поне това бяха доскоро срещаните мнения сред по-възрастните, които знаеха по нещо (разбира се, чудовищно) за компютрите и интернет само индиректно от телевизията и пресата.

Сега, обаче, интернет е навсякъде, дори на телефоните ни, в нашите ръце. Въпросните хора вече си имат профили във Facebook и сега мнението им е малко по-различно. Истината е, че днес, благодарение на Facеbook, сме по-свързани и комуникиращи от всякога.

Признавам, че тръгнах с голям интерес и не особено големи очаквания за филма, но в крайна сметка останах със страхотни впечатления и сега изобщо не възнамерявам да крия вълнението си от това, което видях.

Накратко за сюжета (както винаги, без да разкривам нищо конкретно) – филмът разказва историята около раждането на най-голямата социална мрежа в света и драматичната война за интереси последвала това събитие. Драмата поставя универсалните въпроси за приятелството, верността, завистта. Спорно е доколко събитията са пресъздадени абсолютно точно – от Facebook го наричат преувеличен, драматизиран… но след като изгледах филма, това само ме кара да вярвам, че историята е относително близо до истината, тъй като само в такъв случай поведението на реалните лица изглежда логично.

Нивото на реализъм в този филм е върховно – филмът е несравнимо по-близо до истината от класиката “Хакери” – всичко е изпипано до най-малките детайли – терминологията, имената на технологиите, на командите, на личностите, на компаниите. Всичко е точно така, както би трябвало да бъде.

Историята е разказана по изключително завладяващ начин. В това отношение „The Social Network“ засенчва дори любимия ми “Пиратите от силиконовата долина” (сигурен съм, че се сещате – Microsoft vs Apple в битката за персоналния компютър). Филмът има от всичко точно по колкото е нужно – добър увод, интензивна завръзка и интересна развръзка. Повечето диалози са остроумни и действието е изпълнено със сцени с изтънчен хумор.

Актьорите са на много високо ниво, като (непознатият за мен до момента) Джеси Айсенберг е повече от феноменален в ролята на създателя на Facebook – Марк Цукерберг. Не казвайте на никого, че съм го написал, но Джъстин Тимбърлейк също прави страхотна роля като небезизвестния Шон Паркър (Napster).

В заключение – за мен, „The Social Network“ бе истинско удоволствие! Това е есенцията на определението за “Geek porn”. Сигурен съм, че ще остане в историята и ще се нареди до класиките в жанра, тъй като запечатва едно от най-важните и интересни събития случили се в света на интернет технологиите в първото десетилетие на този век.

Но не оставайте подведени смятайки, че този филм би се харесал само на хората от IT сферата. Естествено, общата (компютърна) култура помага за пълното усещане на филма, но според мен, (а и според някои други не толкова tech-ориентирани зрителки, които бяха така мили да споделят с мен мнението си след прожекцията) драматичната фабула е достатъчно завладяваща, за да бъде интересна дори и сама по себе си.

Този филм интригува, разсмива, замисля, вдъхновява и не на последно място – прави geek-овете да изглеждат донякъде готини (!?!). За това не смятам, че заглавието е преувеличено. Препоръчвам “The Social Network” с две ръце – 10/10.

Трейлърът е отдолу. Приятно гледане… и да не забравите да ме “харесате”… във Facebook 😉

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

„Животно на Трона“

Ако сте от хората, били в съзнание през 90-те години, няма начин да не помните предаването-явление “Улицата”.

Владимир Пенев и Иван Петрушинов в "Животно на трона"

Владимир Пенев и Иван Петрушинов в "Животно на трона"

В него изгряха цяло поколение талантливи комедийни актьори (днес, по-актуални от всякога) – Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев (превърнал тогавашния импровизиран скеч за “даскала -дърводелец”, в най-търсеното театрално представление в последните няколко години – моноспектакълът “За народното творчетство”).

Защо започвам с “Улицата”? От една страна, защото зад “Улицата” и зад “Животно на трона” седи един и същ човек. Дори и да не сте чували за него, той със сигурност е допринесъл поне един път да се смеете до сълзи. Става дума за  режисьора Теди Москов, който отбеляза своя 50-годишен юбилей на 7ми октомври тази година. За мен, обаче, паралелът между “Улицата” и “Животно на трона” е уместен, не само заради него. Сигурен съм, че и вие самите ще намерите сходствата, четейки нататък.

“Животно на трона” по Карло Гоци е изключително динамична постановка, която не спира да обстрелва зрителя с различни смешно-тъжни, често абсурдни сцени, които незнайно как, накрая все пак остават свързани помежду си. Сюжетът – амбиция за власт, покрай нея – любов – далечна връзка с „Кралят Елен“ на Карло Гоци. Стилът е Комедия дел арте – накратко, (за незапознатите – като мен, преди да прочета малко по въпроса) това е жанр, възникнал през XVI век в Италия, в който сценарият е само условен, а актьорите най-вече импровизират.

Представлението продължава два часа и успя да държи непрестанно вниманието ми. Донякъде с динамичността си, донякъде със смеха, а често и с “търсенето на смисъла”, в което бе ангажирана както публиката, така и героите. Естествено, наред с всичко позитивно, в постановката фигурираше и обичайната, профилактична доза вулгарност.

Останах впечатлен от наистина различните и въздействащи похвати и изразни средства, използвани на сцената: размяна на гласове; рисуване върху хартиени пана, върху сенките на актьорите; посттоянна намеса от “хората, под черта” – два страхотни персонажа, които се включваха от време на време с невероятно смешни тълкувания на сцените, които наблюдавахме.

Играта на актьорите в това представление е чудесна – най-силно впечатление ми направиха Иван Петрушинов и Владимир Пенев (впрочем вторият, прави не по-малко добра, макар и второстепенна, роля и в шедьовъра “Приятнострашно” в театър 199).

Ако ви се гледа нещо забавно и различно, ако ви липсва “Улицата”, това е постановка, която бих ви препоръчал.

И тръгвайки си леко объркани и с широка усмивка на уста от театъра, да не вземете да повярвате на твърденията на героите, че представлението “няма смисъл”. Нали знаете – смисълът обикновено гледа да избяга, но ние винаги го търсим, защото ни е нужен и защото знаем, че е някъде там.

„Животно на трона“ по Карло Гоци

Постановка: Теди Москов

Участват: Владимир Пенев, Светлана Янчева, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Пенко Господинов, Емил Котев, Христина Караиванова, Евгени Будинов

Малък градски театър „Зад канала“

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Винаги ме обзема невероятно чувство когато вляза в магазин „за 1 лев”. Сякаш влизам в друга галактика, пълна с непознати, често опасни, но привлекателно блещукащи неща. Духът ми за откривателство и приключения веднага се събужда и започвам да разглеждам предмети, които не съм и предполагал, че биха могли да съществуват. Подозирам, че успехът на тези магазини разчита до голяма степен на малкия космонавт-изследовател, дремещ във всеки от нас. Та не е ли бабата, тръгнала да намери възможно най-съмнителните прибори за хранене в „единия лев”, своеобразен сървайвър – аналог на всеядния и всепреживяващия Беар Грилс от „Оцеляване на предела” по Discovery Channel?

С други думи… ”Нищо не променя детето така, както космосът и магазинът за един лев”… и каките. Но това е друга тема.

Това, което за много от вас може би няма да се окаже новина е, че магазините за един лев си имат онлайн еквивалент, а именно http://www.dealextreme.com – разположен в центъра на сърцето на източника на всички евтини благини – Хонконг. Въпросният магазин доставя абсолютно безплатно до всяка точка на света (да, дори и точката, върху която седите в момента) всякакви евтини джаджи – от ключодържатели и лазери, с които бихте могли да ослепите средно голям камък, през калъфки за телефони, дребна електроника, и каквото-се-сетите още.

Естествено и аз паднах в плен на желанието да си поръчам нещо от там. Къде, за да „пробвам” безплатната доставка (е, безплатна е, как ще пропусна) къде, за да задоволя личния ми дремещ космонавт. И така, ще ви представя днес една сензация – най-малкият соларно-задвижван автомобил в света.

Количка със слънчева батерия
Огромна е. Don’t swallow.

Както виждате,  това е една миниатюрна слънчева батерия с колелца. Минимализъм в действие. И освен това е „еко“. Сега въпросът, който, предполагам, вълнува всички, които са издържали до тук:

„Добре, това изобщо работи ли?”

Краткият отговор е „И да, и не”. Понеже сега няма много силна естествена слънчева светлина, реших да импровизирам с изкуствени източници. Това, което открих опитвайки се да подкарам количката за първи път е, че бялата LED светлина, независимо колко силна и съсредоточена е, изглежда не влияе изобщо на батерията.  За сметка на това, жълтата светлина от old-school  100-ватовите крушки „с нажежаема жичка” (вече забранени), се оказа, че  върши добра работа. Нужно е, обаче, да се приближи доста такъв източник до соларното панелче и количката тръгва… напред и то доста бързо. Изключително просто, но забавно. И те кара да си мислиш „До къде стигнаха техонологиите, щом за общо 3 лв тази количка достига до мен от Хонгконг?”.

Ето и едно видео (не е правено от мен) на същата количка в действие:

И така, давайте от време на време свобода на своя вътрешен изследовател и гледайте да не се отровите! Приятно пазаруване! Ако имате въпроси, от къде, как, колко и какво, питайте в коментарите – не изискват регистрация! Мненията ви също са важни за мен 🙂

Edit: Лина ме подсети, че съществува и хлебарка със соларно задвижване. Производството вече е надминало и най-лудите ни идеи 🙂

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]
Помощник :)Харесвам Pixar. И не толкова заради връзката „Pixar – Стив Джобс – Applе – Моят личен кеф”, колкото поради факта, че те правят анимациите, които безотказно „вдигат летвата” в този вид кино от години насам. Finding Nemo, поредицата Toy Story, The Incredibles, Up, WALL-E са все заглавия, превърнали се в класики, обожавани и от деца, и от възрастни.

Тук обаче няма да говоря за филм на Pixar, защото се оказа, че и други могат да правят анимация на такова равнище. Става дума за Illumination Entertainment, коитo ме изненадаха приятно с „Аз, проклетникът”. Филмът пожъна голям успех отвъд океана, а от началото на този месец се върти и в нашите кина.

Трябва да призная, че поради ред скучни причини, аз гледах 2D версията. Ще внимавам да не ви разказвам сюжета… т.е. ако не сте го гледали и възнамерявате да го направите, смело четете надолу!

Първото, което прави впечатление е, че анимацията на този филм е страхотна. Всичко е невероятно красиво и изпипано и в най-дребните детайли. Сцените са въздействащи, комичният стил на героите и техните обкръжения предизвикват усмивка дори и сами по себе си. „Помощниците“ (виж картинката) на главния герой с техния смешен език са много добро попадение и допринасят за голяма част от моментите, в които ви е трудно да си поемете дъх от смях (за домашно: Като гледате филма, разберете какво е „пат?й“).

Филмът е лек и приятен, а посланието му (естествено, положително), макар и не особено оригинално, стопля сърцето и те кара да се замислиш. Сюжетът увлича, а забавните моменти, в които се засмях бяха повече от нормалното, на което съм свикнал.

Като отрицателна черта на филма или по-скоро на тукашното му представяне, бих посочил дублажа. За съжаление на възрастните зрители, в нашите кина анимациите от много време насам се дублират задължително и поради това винаги изпускаме изключителните гласове на истинските звезди, стоящи зад героите. В случая с този филм, гласът на главния герой е неподражаемият Steve Carell, познат като Майкъл от един мой любим сериал – The Office (По ирония на съдбата, този сериал бе пуснат в България по телевизията, където заради безумния си български дублаж губеше огромна част от чара и „лафовете“ си и така и не успя да издържи особено дълго време на екран). Друго, което ми направи особено впечатление – имаше една-две „нарочни“ сцени, които си личеше, че са добавени основно, за да се демонстрира зрелищността на 3D. Но тези сцени ги има почти във всяко подобно заглавие.

Като заключение – ако ви се гледа нещо неангажиращо, красиво и усмихващо – препоръчвам ви този филм. Разбрах, че вече се работи и по продължение, което аз лично ще чакам с нетърпение.

В случай, че обичате да гледате трейлъри предварително (аз ги гледам след като гледам филма), ето ви един:

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

10.10.10 в 10:10 часа… не мога да се сдържа да го преобразувам в десетична. Правя го – 682. За малко 681 – символично число за начало. Но стига символика. Замислям се…

Колко често се случва това?

Веднъж.

Началото на този блог – също.

Е, добре дошли на борда, разполагайте се като у дома си.  Ако ви е интересно как се стигна до тук, хвърлете един поглед на Относно.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]
© Copyright 2018, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License