Последни статии »

Готин уред! Я чакай, какво по дя...

Коледа наближава и мъжете, или поне някои от тях, вече започват да мислят трескаво какво да подарят на половинките си, за да ги зарадват… Тя постоянно разправя, че иска да ходи на фитнес… дали да не е нещо за спорт, а?

Ееех, какво ли не правят жените, всъщност, за да изглеждат добре! Естествено, индустрията иска да капитализира от този факт и се възползва с пълна сила, а пазарът все повече се насища и съответно ражда все по-налудничави продукти за разкрасяване, отслабване, уголемяване, стягане, изглаждане, и всякакви други “-ане”-та. Жените отварят дамски списания – на едната страница стои 90-60-90, 40-килограмова фотошоп-манекенка, а от другата се мъдри реклама на поредния продукт, който ще им даде желаната фигура, цвят на косата и прочие. Е, не им е нужно много, за да се поддадат на пропагандата. Не ме разбирайте погрешно – аз не се оплаквам – мъжете, като цяло, печелим от тази женска мания за перфектност, стига да не покриваме ние разходите за всичко това… и стига да ги нямаше безумните модни тенденции, за които стана дума миналата седмица…

Това, което прочетохте тогава, обаче, е изящна розова пеперуда, пърхаща нежно в ранна утрин над златиста роса, в сравнение с това, което ви предстои да видите сега. Тук ще видите един от  чудовищните странични ефекти на технологичния прогрес.

И така, представям ви “3 Коледни подаръка, заради които жена ви вероятно ще ви изхвърли от вкъщи”.

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Преди няколко дни Теди Москов бил поканен в сутрешния блок на bTV, за да говори за новия си спектакъл „Възгледите на един пън“. На въпроса на водещите „Как един човек може да се превърне в пън?“, той отговорил директно – „Много лесно – като гледа по цял ден bTV“.

Моите наблюдения до голяма степен съвпадат с това изказване:

  • Телевизията бавно, но сигурно превръща хората в депресирани пънове. Новините ни заливат с гадости, над които нямаме контрол. Положителните неща се игнорират… явно някой има интерес да е така.
  • В същото време интернет е чудесна алтернатива на телевизията – почти всичко, което би могло да ви интересува е достъпно под една или друга форма онлайн. (Без предаването на Васа Ганчева и „Бразди“. Предполагам, че и двамата им зрителя в момента са много разочаровани, но това е положението) И всичко това, без ултра-противната леля Мария да ви разказва за нейното пране през 30% от времето.

Ето защо в тази статия ви предлагам нещо различно…

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Вдъхновението за тази статия дойде с помощта на някои потресаващи гледки, видени по време на велосипедната обиколка из София, която си направихме в една слънчева ноемврийска неделя. Освен това, реших, че е крайно време да има един пост, който да оправдае името на сайта и да раздвижи аудиторията.

“Българките са най-красивите жени”. Е, това е всеобщо известен факт и сме го чували и виждали потвърдено хиляди пъти. Нуждата на някои дами да бъдат различни, обаче, понякога е твърде силна – толкова силна, че да бъдат просто красиви вече не им се струва модерно, затова посягат към грозното – само и само да се отличат, да блеснат.

За мен все още остава загадка въпросът дали те са просто хора с колосално самочувствие, което по този начин уравновесяват или просто страдат от тотална липса на усещане за естетика, или пък са хора със силна вътрешна нужда от придържане към „модерното“. А имам и друга теория – може би целта е мъжете да претръпват, свиквайки с външния им вид, за да могат да преглътнат някой друг недостатък… подход известен като „Зеленото куче“ (за което преди време ме светна Вангел Паронов. Повече можете да прочетете тук)

“Въпрос на вкус”, казало въпросното зелено куче и… нали… затова предварително подчертавам, че в тази статия ще ви запозная със своите лични разбирания относно някои от тези тенденции и моля никой да не се обижда дълбоко. По-субективно от това – няма накъде.

Гумени ботуши

Така изглеждате за околните, когато носите гумени ботуши. Източник: неизвестен (за щастие)

“Здравейте, госпожице, Ваша ли е неправилно паркираната редосеялка отсреща? Моля, оставете лопатата си и ми дайте документите си. От кое ТКЗС сте?”

Нищо не може да генерира повече лафове на тема селско стопанство за единица време от чифт гумени ботуши, намиращи се на краката на иначе прилично изглеждаща жена. Все още ми предстои да видя комбинация, в която тези ботуши не изглеждат абсурдно и не напомнят за сериозна ВиК авария, кал и други неща до раменете…

Гумените ботуши са сравнително нова мода. Ако решите и вие да се поддадете на това селскостопанско течение, помнете едно – ако успоредно с гумените ботуши не носите преметната през рамо мотика, значи някъде сте сбъркали.

В случай, че тази мода се задържи, очаквам съвсем скоро китайците да наваксат с аксесоарите – пазарът ще бъде залят от декоративни сърпове, сита и кирки. От друга страна вече няма да е никак модерно просто да се появяваш от огромен Хамър – за да бъдеш на гребена на вълната, ще трябва да слизаш на „Витошка“ минимум от камион тип „лайнарка“.

Огромни тъмни очила

Снимка на жена, носеща огромни слънчеви очила. Източник: Google Earth!

Караме край НДК и виждаме група от 7-8 момичета с тъмни очила – абсолютно идентични – огромни и кръгли, закриват над 50% от лицата им. Клонинги – мисля си, докато отминаваме.

Сещам се друго – преди две седмици една кака щеше да ме удари с джипчето си челно в подземния паркинг на един от моловете, защото беше на практика сляпа, карайки с подобни тъмни цайси… Ще кажете, че е забравила да ги махне на влизане – да, има логика, обаче беше към полунощ… което ще рече, че е карала така и навън – в тъмното. Отивам да си запаля свещ и се връщам да допиша!

Гъзарите носят тъмни очила и се стремят да изглеждат кисело. Да носиш тъмни очила в мола е абсолютен връх в гъзарията… в щата Алабама… преди около 30 години.

Ниски летни обувчици тип “цвичка”

Цвички

Цвички.

Най-ниските дамски обувки – далечни роднини на шапката-невидимка. Известни с това, че изкривяват времепространството и по незнаен начин карат носещите ги да изглеждат по-ниски отколкото всъщност са.

Имат ластици и често са покрити с мъниста и метални орнаментчета. Изглеждат тъжни и мрачни. А няма по-потискащо нещо от събути дамски цвички – ластиците им ги сгърчват като пържен хамбурски салам. Сърца от камък ли имат тези, които ги носят? За мен това е все едно да си обуеш чифт тъжни коали.

Клинове

Клиновете са готина част от дамското облекло – подчертават женските форми и изглеждат наистина феноменално. Лошото е, че май са претенциозни и не отиват на всеки. С това, може да се каже, сме свикнали – тук иде реч за друго.

Кое е най-шареното нещо, което виждате ежедневно? Точно така – кориците на дамските списания по реповете. Моята героиня от “Графа” нямаше фигура за завиждане, но за сметка на това носеше клин с десен на корици от дамски списания!

Дори и уличните кучета с големите си кафяви и по принцип разбиращи очи гледаха с видим потрес и объркване след нея.

Тоталната еклектика

Да, накрая засякохме мацка с цвички – много ясно – златни, небесно-син клин, черна рокля с висящи навън нещо-като-джобове и полу-плажна чанта на цветя, която беше в тотално различна тоналност от всичко останало.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но на фона на тази кака, хората с “официалните анцузи” (Porche Design!) изглеждаха като облечени в строго класическо “Армани”.

Вместо финал

В интерес на истината кофти примерите от неделята не са един и два, а сигурно стотици. В цялата работа, обаче, има две хубави неща:

Първо – видяхме и безброй хора – и жени и мъже, облечени страхотно и със стил.

Второ, колкото и да оплеска една жена положението с външния си вид – все пак има елементарно решение, наречено преобличане или само събличане… както дойде.

Статията няма да промени нищо – целта беше преди всичко да бъде забавна. Не знам дали се е получило, но ще се радвам да прочета коментарите и реакциите ви.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Ето, че дойде отново момент да пиша за впечатленията си от гледан на кино филм… За съжаление този път киносалонът се яви по-скоро пречка отколкото приятното място, осигуряващо перфектно изживяване. Но всичко по реда си…

Противно на очакванията ми, преводът на заглавието на този филм от английски (“Easy A” – буквално преведено – “Лесна Шестица”) всъщност си е доста адекватен. Това, обаче, човек разбира едва когато гледа филма.

“Easy A” е типичната щатска тийнейджърска комедия с една идея повече дълбочина от средното.

Основната тематика, естествено и очаквано, е сексът – първият път, свързаните с това лъжи и слухове в гимназията, колко е трудно да си аутсайдер от всякакъв вид, как често нещата не са такива каквито изглеждат отвън. В сюжета доста сериозна част заема и един нюанс, засягащ криворазбраната религиозност и в тази връзка ограниченост и консервативност на една голяма част от обществото в САЩ – проблеми, които, май повече за добро, отколкото за лошо, у нас са абсолютно неактуални. Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Хамстер нинджа

Сплинтер

Сплинтер

Сега ще ви върна повече от десетилетие назад – във времето на БНТ и Ефир 2, във времето на „западните анимационни детски”. Израствайки през 90-те няма начин да не сте закачили поне малко от „Костенурките Нинджа”.

А спомняте ли си Сплинтер – мърдият, владеещ до съвършенство бойни изкуства канален плъх, който беше техният духовен баща? Е, оказва се, че той има роднини в истинският живот, които пренасят във времето мишите бойни изкуства и продължават да ги усъвършенстват до неузнаваемост.

Естествено, в Русия:

Не знам дали е възможно един хамстер да бъде по-нинджа от този тук. Забележете стойките след 50-тата секунда на клипа… Забележете черното му кимоно… Този хамстер всяка сутрин собственоръчно си изстисква свеж сок от гранит.

Дано да ви е било забавно и дано не получа много спам от природозащитници… И не се закачайте с гризачи.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Всеки от нас носи със себе си по един компютър. Не, нямам предвид телефона ви – в сравнение с това, за което говоря, той е просто едно лъскаво мобилно сметало. Става дума за нещо, представляващо мощна и супер-изтънчена смесица от хардуер и софтуер.

Наричаме го мозък. И все още не знаем достатъчно за него. Да, ние сме парадоксални същества – опитваме да създадем перфектен изкуствен интелект преди да сме разбрали напълно естествения.

Така или иначе, опитите ни да разберем работата на мозъка са довели до не едно и две интересни открития и заключения. Тук ще прочетете само за няколко от тях. Обещавам да е интересно.

Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

The Town е филм, който спокойно можеше да се казва “Трилърът на Бен Афлек” – той е сценарист и режисьор и между другото, той играе в главната роля. Този филм е особен – сигурен съм, че голяма част от него ще ви хареса, но определено има и какво да ви подразни. Още в началото ще кажа, че ако ви се гледа нещо като екшън-фантастика-комедия за банкови обири – този филм не е за вас. По-добре си пуснете пак “Бандата на Оушън”. В “The town” нещата са представени доста по-реалистично и изцяло на друго ниво.

Историята тук се развива в Charlestown – квартал на Бостън, известен с огромното количество банкови грабежи. Там това занимание се е превърнало, едва ли не, в основен поминък и занаятът се предава от баща на син от поколения, определяйки съдбите на цели фамилии. Е, за такава една бандо-фамилия става дума във филма…

Историята е драматична и с добро количество впечатляващ екшън. В цялото нещо някак е вплетена и любовна нишка. Според мен – нескопосано, но за това, в края на статията – там са негативите. Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

В тази статия ще ви разкажа за една страхотна постановка, която посетих. Става дума за “Вечерен Акт” по Чехов, която се играе в театър 199. Авторски спектакъл на Съни Сънински – по описанието на хората от театъра – особена смесица от няколко пиеси на Антон Чехов – великият руски майстор на късия разказ, известен с умението си да пресъздава ежедневното и обикновеното по невероятно въздействащ начин. В представлението участват небезизвестните Мария Сапунджиева, Димитър Рачков и Съни Сънински.

Сюжетът, погледнат на пръв поглед, е банален и… обикновен (нерешителен ерген, иска да се жени за стара мома със сравнително заможен, но стиснат баща). Декорът, до някъде по традиция – относително беден.

Сигурно се чудите, в такъв случай какво толкова и е невероятното на тази постановка?

Труден съм за разсмиване, но трябва да призная, че този спектакъл генерира огромно количество смях в малката зала. На няколко пъти избухвах неyдържимо, а хората около мен се заливаха без прекъсване от началото до края. Смях, освободен от простотия и вулгарност – някак си идващ естествено, предизвикан от изненадите на сцената и детайлите на образите. Истински, качествен смях. Ако имаше как тоя смях да се сложи за продан в магазина, на неговата опаковка със сигурност щеше гордо да се кипри надпис “Био”.

Сега, няколко думи за играта на актьорите. Принципно Рачков си има типичен стил, играе ролите си донякъде шаблонно – образът, като че трябва да се завърти около него, за да стане всичко. По-точно образите представят Рачков, отколкото обратното. Никой не се сърди, обаче, защото обикновено резултатът разсмива до сълзи. Гледал съм този актьор в няколко представления до сега, където предизвиква много смях, но никъде не пасва така перфектно, както в този спектакъл. Тук Рачков е фантастичен.

Като сте прочели горното, следващото сигурно ще ви прозвучи шокиращо. Никога не съм предполагал, че някой може да засенчи уау-ефекта от представянето на Рачков в комедийна постановка, но ето че се случи – Mария Сапунджиева ни събра очите с игра и направо ни довърши от смях. Заради представянето си в тази пиеса, тя има две спечелени награди. Според мен, абсолютно заслужено.

Режисьорските решения в тази постановка са уникални. Тук няма да развалям изненади, само ще спомена, че през цялото представление актьорите се подвизават на сцената с по една празна дървена рамка – символично влизайки и излизайки от нея със своите образи. Освен това им приложение, въпросните дървени рамки непрестанно се превръщат в различни предмети по изненадващи начини, които ще ви вземат акъла и ще ви разсмеят още повече… В този ред на мисли, привидната първоначална липса на кой знае какъв декор в това представление няма никакво значение за крайното усещане.

Действието на сцената изобилства от изненади. И въпреки многото смях и комедийното представяне, спектакълът има достатъчно дълбочина, за да ви пренесе в историята, да ви накара да усетите руските нрави, поръсени с щипка от гения на Чехов.

Сега седя пред компютъра, хапвайки соленки, чета какво съм написал и се чудя… Успях ли да загатна усещането от това, което вчера видях, под формата на най-обикновен текст? Не, не съм. Не мога, поне не и аз.

Ако искате да се посмеете и да останете доволни – отидете и вижте постановката (взимайте си места на по-предните редове в театър 199). Ще завърша като отбележа, че това представление несъмнено вече ще присъства в моите топ пет предложения, когато трябва да отговоря на “Препоръчай ми нещо смешно”.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

RSS 101 – интродукция

RSS (Real Simple Sindication) е механизмът,  който позволява на читателите в интернет да се абонират за съдържанието, което ги интересува. Не всеки сайт поддържа RSS, но видите ли иконка, подобна на оранжевата картинка тук, това означава, че най-вероятно можете да се абонирате.

Абонирайки се за RSS feed (хранилка), можете да получите известие за най-новите статии в момента на тяхното пускане. За целта ви трябва RSS клиент – нещо, което да получава известията. По принцип, често такава функция изпълняват повечето mail клиенти – Outlook, Mail, Thunderbird както и някои браузъри и техни допълнителни добавки. Има и онлайн-варианти – например Google Reader (нужен ви е само Google акаунт). Много хора, обаче, не използват мейл клиент и нямат Google акаунт (и няма нищо лошо в това).  Освен това, в последните дни няколко души ми се оплакаха, че feed-ът не им се прочита правилно. Ето защо, от днес нататък, хранилките на този блог минават през услугата на Google, наречена FeedBurner. Освен, че тя ще улесни много нещата за мен, вече всички ще имат опцията да се абонират за обновленията в Trollsday на пощата си, при което ще получват писмо при нова статия. Така, ако искате да следите блога, няма да имате нужда от RSS клиент, а просто от пощенска кутия. Услугата е напълно безплатна и не представлява риск за мейл адреса ви (поне доколкото Google не представлява риск за него).

Молба към текущите абонати на RSS

Пренасочил съм старите feed-ове на сайта към FeedBurner, а сега искам да помоля и потребителите да минат през него. Нека всички, които до момента са се абонирали за сайта, да се закачат към новия feed – кликайки отново на бутона или смеяйки адреса на feed-a на http://feeds.feedburner.com/trollsday .  На страничката, която ви се отваря изберете от падащото меню Universal Subscription Mechanism или друга опция, която ви устройва конкретно. Има една камара варианти и формати – надявам се, че никой няма бъде разочарован.

Много съжалявам за неудобството (че от самото начало не е така), но… за първи път имам блог и някои неща ми се изясняват в движение. Сигурен съм, че ще проявите разбиране. 🙂

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Helvetica (2007), Objectified (2009)

Helvetica (2007), Objectified (2009)

Въпреки, че винаги съм се възприемал като хибридно животно (наивно вярвам, че имам основен усет за правилен и използваем дизайн, т.е. спазвам правилото “ако не предизвиква епилептични припадъци, значи е добре”), смятам, че за момента се числя много повече към разработчиците. Може би поради тази причина изпитвам любопитство към работата на дизайнерите – ще ми се да разбирам тяхното мислене. С времето започнах да търся информация по темата, а респектът ми към тяхната работа се увеличи сериозно.

Всъщност, конфликтът разработчици – дизайнери при създаването на софтуерни продукти не е вчерашен. Като се замисли човек и двете страни имат еднакви интереси – да доставят по-качествени, използваеми и полезни продукти заедно. Често, обаче, се получават търкания между тези две групи и нещата не вървят гладко. Може би е така, защото това са хора от два различни свята – едните са обладани от търсене на определена визия и преследване на субективното усещане за красота, докато другите прекарват десетки часове, създавайки функционалност чрез логичната част от мозъците си.

Миналата седмица, когато бях на DevReach, Scott Stanfield от Vertigo отвори конференцията със страхотна лекция на тема “The Future of UX (User Experence) Technology”. В нея той препоръча на разработчиците два документални филма, които, според него, си заслужват гледането, ако искаме поне малко да разберем как разсъждават дизайнерите и как самите ние да създаваме по-добри продукти… Е, аз ги изгледах и реших, че наистина си заслужава да разкажа накратко впечатленията си от тях. Виж пълния текст »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]
© Copyright 2018, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License