Новата кал пристигна!

"Новата" кал пристигна!

Тръгвам аз за работа и какво да видя – червена кал е валяла над София! И какво съвпадение – точно в деня, в който ще се избира „новото“ ни правителство. Сякаш дори и майката природа я е срязал коремът като е видяла случващото се у нас. По новините нещо разправяха, че от Африка бил дошъл тоя червен прах по стъклата на колите, но няма какво да се лъжем, иронично се усмихваме, намигаме си, тръгвайки за работа от паркинга и си знаем че това са измишльотини! Тя, червената кал, си вали тук периодично. Не е нещо ново – 70-ина години вече превалява. Идва от североизток…

Повечето от нас вече толкова са свикнали, че даже обичат да си газят в нея. Ползваме я да се замеряме – и без това нищо не можем да направим, поне да прецакаме комшията. Калта ни я внасят с цистерни и по газопроводи директно от Калопроизводителя – плащаме си солидно за нея. Вместо образование имаме кал, а вместо здравеопазване… кал. Искате пътища и по-висок жизнен стандарт? Ми, нямаме – точно свършиха, обаче пък имаме КАЛ! Изкарваме, кой колкото може и правим всичко възможно да се купува още и още кал – да има, да не свърши, сакън – че великият ни Калопроизводител на това разчита.

Отварям да видя новините онлайн – Я! – Видеоматериал – абитуриенти от набедена за елитна столична гимназия празнуват бала си – вместо образование и възпитание са им дали по една шепа червена кал и сега са на прага на първите си мазни и лепкави стъпки в живота. Важен момент си е това – поливат случая със стабилен кьотек и се валят весело в червените гьолове. От утре официално стават част от ядрото на калното общество и ще могат да мажат и другите с кал. Но няма да ги мислим – братушките и за тях са се погрижили – и те си имат духовен отец – Волен ще ги приюти.

Пускам телевизора, я, колко приятно – забавно предаване. Забавно, ама не баш! Какво мислите? Ми много ясно – кал! Тъпоумен, гологлав пъпеш ми обяснява как новият премиер той го познавал лично (много ясно), и бил голям пич, и ние няма какво да се притесняваме – „лошите“ си отидоха… за 10-ти път в последно време! (Впрочем, и прадедите ни са ги гледали лошите как си „отиват“, дори на гордите им черно-бели снимки със супер-вървежни файтони от онова време си личи, че калта си е била пак тая същата – червената). Та въпросния шоумен-маладец е професионален, национален хвърляч на кал. Последните 20 години хвърля и не прави абсолютно нищо друго – днеска тия на власт, утре другите – той си хвърля, по който му е угодно, само сменя имената. Защото за друго се иска гъз и отговорност – а такива работи са много сложни и неизгодни за една малка, провинциална мартеницопродавачка.

Всеки път когато минавам покрай паметника на съветската армия и съзирам тази невиждана по своята красота соц-реалистичната творба, започвам да си мисля за нестихващата любов на братска Русия към нас през цялата ни история. Нашата братска любов, всякога захранвана изключително от стратегическите интереси на „майка“ Русия и криворазбрана от неграмотния ни, нещастен и прегазен народец като „братска помощ“. Ами да, има логика,  много ясно – как няма да ни подкрепят – та нали сме с една и съща вяра – калославни!

Досега седях и гледах отстрани, обаче дори и на мен ми омръзна. Сега пиша, но този път и това не ме успокоява. „Новите“ вече загатнаха за калта, която са ни приготвили. И ако тъпоумните им идеи започнат да се реализират, на следващите протести няма да си носим кал, а кирки. Един закъснял с почти 70 години кьотек се задава, който да покаже на „братята“, че вече не сме братя, че не им щем олигархично-мафиотските машинации у бащино огнище. Че тия с „новата“ партия, която същевременно празнува 100 годишнина на Бузлуджа не могат вече да бъдат част от тази държава. И след тоталното отравяне на това оръфано парченце земя, ако ще оставаме тук и не искаме да ни е срам от децата ни някой ден, не ни остава нищо друго, освен да построим новото ни общество върху камънака, който ще остане след разрушаването на техните проклети монументи!

Предния път, уважаеми кални другари, протестите си ги инцириахте и дирижирахте вие… но така и баба знае! Този път спиране няма да има, няма да ви спасят 300-те кинта на човек, които давахте на лумпените, нито ще ви спасят медиите, чиито мазни, безотговорни гуши пълните. Има медии, които са извън вашия контрол и те ще спомогнат да намажете най-голямата награда от лотарията на народното недоволство, която сами си разиграхте. Щом стана в най-назадналата част на света, значи може да стане и тук.

И накрая, за да завърша с оптимистичен тон, ето ви поздрав от Васо Гюров, на когото очевидно също са му избили чивиите. Оптимистичното е, че българската интелигенция най-накрая се буди (при това, забележете – Васото казва нещо за политика, без да е пял на Бузлуджа!). Друг е въпроса, че вместо той да си свири музиката и да радва душите ни с творбите си, му се налага да се занимава с това. Но така е в смутни времена!

Така е в червената кал!

Обаче, аз съм зад Васо Гюров, а вие?

Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
[wp:svejo-net]

« »