Сядам, пускам музиката, колкото нежно да стимулира съзнанието ми и кротко се отпускам в обятията на писателските музи, с надеждата, че и този път ще бъдат благосклонни към моите занимания.

Слагайки края на стабилното прекъсване след предишната статия, ще направя завръщане с едно двойно филмово ревю. Защо двойно? Най-вече, защото тези филми имат някои основни общи черти – и двата имат драматично-романтичен привкус, и в двата има и комедия, и в двата действието се развива в сходни исторически периоди… и… ъъ… и двата са… български.

Само преди няколко години, краят на горното изречение би ви се сторил скандално перверзен. Навярно щяхте да спрете да четете точно там и щяхте да се захванете с правенето на нещо по-интересно и неналудничаво – например да шиете гоблен на тъмно, носейки брезентови ръкавици с два пръста.

Но ето, че все още сте тук – значи нещо се е променило…

Сигурно сте гледали “Светът е голям…” или “Мисия Лондон”, или “Източни пиеси”? Това бяха страхотни съвременни български (или поне със стабилно българско участие) филми, които останаха в сърцата на много хора и ни дадоха надежда, че киното ни не е безвъзвратно изгубено.

Въпросът сега е, дали новите две заглавия си заслужават гледането поне толкова колкото гореспоменатите. Отговорът е в редовете по-долу…

“Стъпки в пясъка”

“Стъпки в пясъка” е филм на режисьора Ивайло Христов. Една романтична емигрантска драма, примесена със стабилно количество комедия. Историята започва по времето на дивия български соц и се развива около пребиваването на главния герой, Слави, извън родината – в Австрия, а по-късно и в САЩ и завършва с прибирането му в България.

В главните роли са Иван Бърнев, Деян Донков, Асен Блатечки и…още доста други, като за внушителността на актьорския състав допринасят имена на ветерани като Васил Михайлов и Велко Кънев. Актьорската игра е страхотна.

Сцените са изпипани, действието е динамично и поддържа интереса през цялото време. Сюжетът е затрогващ и няма как да не го почувствате поне малко близък и да ви развълнува. За това допринася и фактът, че ядрото на исторята е базирано на истинското приключение на един действителен човек.

Силна черта на “Стъпки в пясъка” е концентрацията на добри, запомнящи се лафове. Лафове от ранга на “куче касичка”. С други думи, освен, съпреживяването ви чака и солидна доза смях.

Куцащо звено за мен беше саундтракът – той не ми направи почти никакво впечатление – имаше ли, нямаше ли… кой знае? Ако някой долови нещо, да се обади в коментарите, може пък аз да не съм внимавал. Но в крайна сметка, без или със саундтрак, филмът е достатъчно въздействащ.

“Стъпки в пясъка” предлага любов, борба, несгоди и смях – с други думи чиста проба Живот. Останах наистина впечатлен –  по бравометъра ми този филм е 8/10 и трябва да се види. Трейлърът – ако не ви откаже да гледате филма, то поне ще ви развали стабилно кефа. Затова няма да го сложа в статията.

„Тилт“

За “Тилт” най-вероятно вече всеки е чул по нещо – рекламаната кампания по медиите бе могъща. Филмът е дебют на режисьора Виктор Чучков-син и стана първи класацията за приходи у нас, разбивайки всички останали заглавия в афиша към момента.

Сюжетът… С две думи, разказва се за група квартални момчета – скейтъри, които решават да бягат в Западна Германия веднага след падането на Берлинската стена. Целта е да изкарат бързи пари, да се върнат обратно и да отворят собствен бар, който да нарекат TILT. В цялата работа, естествено, е вплетена любовна история, намесва се и мафията и всичко става “само лютеница” (гледалите го ще се сетят какво имам предвид).

Във филма с главни роли участват Явор Бахаров и Радина Кърджилова, познати най-вече от нашумелия сериал “Стъклен Дом”. Ованес Торосян (станал ми любим с невероятната си игра в “Източни пиеси”) също участва и очаквано се представя страхотно.

В “Тилт” смешните моменти са по-малко в сравнение със “Стъпките”, но от друга страна филмът е страхотно изпипан и всичко е заснето и изиграно наистина безкомпромисно. Историята е интересна и си заслужава отделеното време.

Финалът на филма е поотворен. Което, всъщност, не е никак лошо, защото е позволило на Любен Дилов-син да напише книга, която да надгради филма. Прочетох я и мисля, че се е справил доста добре. Книгата е добра основа на евентуален TILT-2, но за добро или за лошо, също не затваря финала особено.

Донякъде изненадващо, тук бях изключително впечатлен от саундтрака. В него има някои страхотни парчета на Нуфри, Пиромания и Roussinoff, които сякаш слагат черешката на тортата и правят от филма истински шедьовър. Пускал съм тези песни по минимум сто пъти, откакто гледах филма… нещо абсолютно нетипично за мен.

В закючение ще кажа, че “Тилт” ме зарадва. Страхотното изпълнение на цялото начинание ме прави оптимист за следващия проект на Виктор Чучков – син, а именно, екранизацията на мегаромана на Захари Карабашлиев “18% Сиво”, за който писах преди време.

Оценката ми е 9/10. Трейлърът е отдолу.

Финални думи

Подемът в българското кино е факт. И въпреки, че сякаш все още не успяваме да разчупим калъпа на падащата Берлинска стена, смело би могло да се твърди, че в момента България прави, ако не по-добро като ефекти и зрелищност, то със сигурност по-стойностно кино от Холивуд. Ако сте направили грешката да изгледате нещо от рода на “Механикът” (за който направо се отказах да пиша), сигурно разбирате за какво говоря.

Парите, дадени за тези два филма несъмнено си заслужават. Пожелавам ви приятно гледане!

Хей и Честита Баба Марта! Бъдете живи, здрави и щастливи!

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

« »