В тази статия ще ви разкажа за една страхотна постановка, която посетих. Става дума за “Вечерен Акт” по Чехов, която се играе в театър 199. Авторски спектакъл на Съни Сънински – по описанието на хората от театъра – особена смесица от няколко пиеси на Антон Чехов – великият руски майстор на късия разказ, известен с умението си да пресъздава ежедневното и обикновеното по невероятно въздействащ начин. В представлението участват небезизвестните Мария Сапунджиева, Димитър Рачков и Съни Сънински.

Сюжетът, погледнат на пръв поглед, е банален и… обикновен (нерешителен ерген, иска да се жени за стара мома със сравнително заможен, но стиснат баща). Декорът, до някъде по традиция – относително беден.

Сигурно се чудите, в такъв случай какво толкова и е невероятното на тази постановка?

Труден съм за разсмиване, но трябва да призная, че този спектакъл генерира огромно количество смях в малката зала. На няколко пъти избухвах неyдържимо, а хората около мен се заливаха без прекъсване от началото до края. Смях, освободен от простотия и вулгарност – някак си идващ естествено, предизвикан от изненадите на сцената и детайлите на образите. Истински, качествен смях. Ако имаше как тоя смях да се сложи за продан в магазина, на неговата опаковка със сигурност щеше гордо да се кипри надпис “Био”.

Сега, няколко думи за играта на актьорите. Принципно Рачков си има типичен стил, играе ролите си донякъде шаблонно – образът, като че трябва да се завърти около него, за да стане всичко. По-точно образите представят Рачков, отколкото обратното. Никой не се сърди, обаче, защото обикновено резултатът разсмива до сълзи. Гледал съм този актьор в няколко представления до сега, където предизвиква много смях, но никъде не пасва така перфектно, както в този спектакъл. Тук Рачков е фантастичен.

Като сте прочели горното, следващото сигурно ще ви прозвучи шокиращо. Никога не съм предполагал, че някой може да засенчи уау-ефекта от представянето на Рачков в комедийна постановка, но ето че се случи – Mария Сапунджиева ни събра очите с игра и направо ни довърши от смях. Заради представянето си в тази пиеса, тя има две спечелени награди. Според мен, абсолютно заслужено.

Режисьорските решения в тази постановка са уникални. Тук няма да развалям изненади, само ще спомена, че през цялото представление актьорите се подвизават на сцената с по една празна дървена рамка – символично влизайки и излизайки от нея със своите образи. Освен това им приложение, въпросните дървени рамки непрестанно се превръщат в различни предмети по изненадващи начини, които ще ви вземат акъла и ще ви разсмеят още повече… В този ред на мисли, привидната първоначална липса на кой знае какъв декор в това представление няма никакво значение за крайното усещане.

Действието на сцената изобилства от изненади. И въпреки многото смях и комедийното представяне, спектакълът има достатъчно дълбочина, за да ви пренесе в историята, да ви накара да усетите руските нрави, поръсени с щипка от гения на Чехов.

Сега седя пред компютъра, хапвайки соленки, чета какво съм написал и се чудя… Успях ли да загатна усещането от това, което вчера видях, под формата на най-обикновен текст? Не, не съм. Не мога, поне не и аз.

Ако искате да се посмеете и да останете доволни – отидете и вижте постановката (взимайте си места на по-предните редове в театър 199). Ще завърша като отбележа, че това представление несъмнено вече ще присъства в моите топ пет предложения, когато трябва да отговоря на “Препоръчай ми нещо смешно”.

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

« »