Категория: Технологии


Всеки от нас носи със себе си по един компютър. Не, нямам предвид телефона ви – в сравнение с това, за което говоря, той е просто едно лъскаво мобилно сметало. Става дума за нещо, представляващо мощна и супер-изтънчена смесица от хардуер и софтуер.

Наричаме го мозък. И все още не знаем достатъчно за него. Да, ние сме парадоксални същества – опитваме да създадем перфектен изкуствен интелект преди да сме разбрали напълно естествения.

Така или иначе, опитите ни да разберем работата на мозъка са довели до не едно и две интересни открития и заключения. Тук ще прочетете само за няколко от тях. Обещавам да е интересно.

Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Helvetica (2007), Objectified (2009)

Helvetica (2007), Objectified (2009)

Въпреки, че винаги съм се възприемал като хибридно животно (наивно вярвам, че имам основен усет за правилен и използваем дизайн, т.е. спазвам правилото “ако не предизвиква епилептични припадъци, значи е добре”), смятам, че за момента се числя много повече към разработчиците. Може би поради тази причина изпитвам любопитство към работата на дизайнерите – ще ми се да разбирам тяхното мислене. С времето започнах да търся информация по темата, а респектът ми към тяхната работа се увеличи сериозно.

Всъщност, конфликтът разработчици – дизайнери при създаването на софтуерни продукти не е вчерашен. Като се замисли човек и двете страни имат еднакви интереси – да доставят по-качествени, използваеми и полезни продукти заедно. Често, обаче, се получават търкания между тези две групи и нещата не вървят гладко. Може би е така, защото това са хора от два различни свята – едните са обладани от търсене на определена визия и преследване на субективното усещане за красота, докато другите прекарват десетки часове, създавайки функционалност чрез логичната част от мозъците си.

Миналата седмица, когато бях на DevReach, Scott Stanfield от Vertigo отвори конференцията със страхотна лекция на тема “The Future of UX (User Experence) Technology”. В нея той препоръча на разработчиците два документални филма, които, според него, си заслужват гледането, ако искаме поне малко да разберем как разсъждават дизайнерите и как самите ние да създаваме по-добри продукти… Е, аз ги изгледах и реших, че наистина си заслужава да разкажа накратко впечатленията си от тях. Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]
Един от приветстващите плакати

Един от приветстващите плакати

Ходенето на технологични конференции има три основни цели:

  • да научиш повече за новостите в технологиите
  • да изядеш възможно най-много кексчета и сладки в паузите между сесиите
  • да си свериш часовника с конкуренцията и да видиш какви са тенденциите в сферата на запад

Да си призная, в началото, като седнах да пиша тази статия, мислех да ви разкажа за организацията на DevReach, но след това се замислих и реших, че не искам да ви отегчавам със словоизлияния за това на колко високо ниво е било всичко или колко добро място за провеждане на конференции от такъв тип е кино Арена. Е, избрах друг подход… И така…

На DevReach 2010 посетих няколко изключително качествени лекции в сферата на ASP.NET, за които, обаче, също няма да се впускам в детайли, защото бяха брилянтни, но не и разтърсващи. Покрай тях попаднах и на няколко други лекции, които за мен се оказаха ключови тази година и мисля, че разкриха тенденции и новости, които наистина си заслужават да се отбележат и да бъдат споделени. Точно за тях възнамерявам да напиша. Предполагам, че ще стане малко по-дълго, но ви уверявам, че си заслужава четенето… ако ми вярвате, продължавайте да четете нататък.

Виж пълната статия »

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]

Винаги ме обзема невероятно чувство когато вляза в магазин „за 1 лев”. Сякаш влизам в друга галактика, пълна с непознати, често опасни, но привлекателно блещукащи неща. Духът ми за откривателство и приключения веднага се събужда и започвам да разглеждам предмети, които не съм и предполагал, че биха могли да съществуват. Подозирам, че успехът на тези магазини разчита до голяма степен на малкия космонавт-изследовател, дремещ във всеки от нас. Та не е ли бабата, тръгнала да намери възможно най-съмнителните прибори за хранене в „единия лев”, своеобразен сървайвър – аналог на всеядния и всепреживяващия Беар Грилс от „Оцеляване на предела” по Discovery Channel?

С други думи… ”Нищо не променя детето така, както космосът и магазинът за един лев”… и каките. Но това е друга тема.

Това, което за много от вас може би няма да се окаже новина е, че магазините за един лев си имат онлайн еквивалент, а именно http://www.dealextreme.com – разположен в центъра на сърцето на източника на всички евтини благини – Хонконг. Въпросният магазин доставя абсолютно безплатно до всяка точка на света (да, дори и точката, върху която седите в момента) всякакви евтини джаджи – от ключодържатели и лазери, с които бихте могли да ослепите средно голям камък, през калъфки за телефони, дребна електроника, и каквото-се-сетите още.

Естествено и аз паднах в плен на желанието да си поръчам нещо от там. Къде, за да „пробвам” безплатната доставка (е, безплатна е, как ще пропусна) къде, за да задоволя личния ми дремещ космонавт. И така, ще ви представя днес една сензация – най-малкият соларно-задвижван автомобил в света.

Количка със слънчева батерия
Огромна е. Don’t swallow.

Както виждате,  това е една миниатюрна слънчева батерия с колелца. Минимализъм в действие. И освен това е „еко“. Сега въпросът, който, предполагам, вълнува всички, които са издържали до тук:

„Добре, това изобщо работи ли?”

Краткият отговор е „И да, и не”. Понеже сега няма много силна естествена слънчева светлина, реших да импровизирам с изкуствени източници. Това, което открих опитвайки се да подкарам количката за първи път е, че бялата LED светлина, независимо колко силна и съсредоточена е, изглежда не влияе изобщо на батерията.  За сметка на това, жълтата светлина от old-school  100-ватовите крушки „с нажежаема жичка” (вече забранени), се оказа, че  върши добра работа. Нужно е, обаче, да се приближи доста такъв източник до соларното панелче и количката тръгва… напред и то доста бързо. Изключително просто, но забавно. И те кара да си мислиш „До къде стигнаха техонологиите, щом за общо 3 лв тази количка достига до мен от Хонгконг?”.

Ето и едно видео (не е правено от мен) на същата количка в действие:

И така, давайте от време на време свобода на своя вътрешен изследовател и гледайте да не се отровите! Приятно пазаруване! Ако имате въпроси, от къде, как, колко и какво, питайте в коментарите – не изискват регистрация! Мненията ви също са важни за мен 🙂

Edit: Лина ме подсети, че съществува и хлебарка със соларно задвижване. Производството вече е надминало и най-лудите ни идеи 🙂

Хареса ли ти тази статия? Сподели я:
[wp:svejo-net]
© Copyright 2018, Plamen Petrov
Задвижвано от WordPress | Тема: Motion от 85ideas
Creative Commons License